Речник на Патриарх Евтимий
наѧло
наѧло
-а
ср
(23)
Начало, първопричина, основа, същност.
Елма же къ же сце свѣтлѡ намъ словѡ, свѣтлѡ прѡее наѧлѡ бѫдѧⷮ съ свѣтлоѫ повѣстїѫ
Петк
74v.4
ѿ кѹдꙋ ѹбѻ вы ѽ вьседрьꙁї г͠не тѣлѡ гл͠те ꙁлаго быт наела
ИМ
167r.19
Понеже ꙁ наѧла наѧло, ꙁлобны꙼ врагъ, ꙁавстїѫ ѡкрадень бывь, не сътръпѣ пръвааго ловѣка въ ра прѣбыват
Филот
79.3
Същото значение и в
Петк
82v.13
ЙР
6.23
ИМ
167v.1
Конст
424r.15
433v.21
Нед
604v.20
609r.12
609r.18
Яков
307.4
321.25
ЛОглаш
379.9
379.14
381.4
383.33.
въ наѧло
Отначало, в началото.
Тогожде молтвы въ наѧлѡ ндїктꙋ, бывшꙋ тогда съмрътоносїꙋ
МИнд.1-2
346.1
ꙁъ наѧла
Изначално, отначало.
мы же ꙁ наела слышмь ꙗко велцї бѡѕ въсѹ въселнⷩѹю промышлꙗюⷮ съблюдаюⷮ.
Нед
607r.37
Вера праꙁдновахѡмь єже въ цр(ъ)ковь богородцѫ въхѡд, свѣтлое дѣвь отрокѡвцꙿ провожденїе, єже съ выше ꙁ наѧль богоѡт(ь)цъ проѡбраꙁ
Мих
171.6
Пой ꙁ наѧла, ꙗкоже тамо напсано ест(ь)
ЛОглаш
374.4
Същото съчетание и в
Нед
608r.39
Филот
79.3.