Речник на Патриарх Евтимий
лѣпота  
лѣпота -ꙑ ж (17) Красота, благообразие. Ѕѣлѡ бѡ ѡт благорѡдных  нарѡтых сый, въсѣм вѣдомь бѣ  ꙁа прѣкрасное лѣпѡты  въꙁраста въ вѡнскый ꙁбрает сѧ нь Мих 173.16 съ лѣпотꙑ, въ лѣпотѫ, по лѣпотѣ Както подобава, както трябва, подобаващо; добре. Мнѡга ꙋбѡ  дльга бѫдеⷮ ѻ прпⷣбнѣ се повѣсть,  нашь ꙋмъ къ се по лѣпотѣ не довлетъ Петк 74v.11 Тѡ ѹбѡ въсеьⷭтное дрѣво на нмꙿже себе ѻ наⷭ х͠с жрьтвѹ прнесе, ꙗко ѡсщ͠енно пркосновенїеⷨ с͠тго тѣла  крьве, въ лѣпотѹ прїемлⷮ  достѡлѣпнѣ томꙋ покланꙗем се ИМ 166v.24 Мнѡгымь ѹбо вѡемь под нмь сѫщмь. въсѣ бранна ѹстрааема бѣхѫ добрѣ же  по лѣпотѣ Мих 173.22 Същото съчетание и в Петк 74r.25 74r.28 ЙР 5.4 7.10 ИМ 162r.12 162r.20 Филот 94.30 ЙП 181.4 I Никод 219.17 Антим 247.17 250.11 ЛЙЗ 288.12 СЙЗ 359.19.