Речник на Патриарх Евтимий
вꙑсокъ
вꙑсокъ
-ꙑ
прил
(27)
1. Висок, който е голям на височина.
обрѣть ѹбо камень ѕѣлѡ высокь, абїе въсхѡдтꙿ ꙗкоже боговдець ногда на Сїнайскѫѧ
ЙР
16.2
ꙁнаменїе крⷭтное на нб͠с ꙗвльшее се ємѹ наръта. ѻн же въ скорѣ повелѣнное въ дѣло ꙁведоше. бсрѡмь каменїемь мнѡгоцѣннымь хытрѣ ѕѣлѡ ѹкрасвше, на высоцѣ копї того положше
Конст
426r.41
Абїе же въставь ꙁъмь нѡжь сво сътвор ѿ дрѣва крⷭть на высѡцѣ въꙁложь дрѣвѣ, прѣⷣ вѻнствѻⷨ нѡст повелѣ
Конст
428v.28
Същото значение и в
ЙР
17.30
18.1
Конст
429r.19
433r.19.
на вꙑсокꙑхъ
Във висините.
Господ, боже нашь, же на высокых жвѫй
СЙЗ
362.11
Боже, едне, благый благоѧтробне, же на высѡкых жвый
СВВ
400.10
въшед на небеса, сѣде ѡ деснѫѧ вельствїа твоего на высѡкых
ЛОглаш
381.7
Същото съчетание и в
Конст
429v.6
Нед
608r.41.
вꙑсокомь гласомь
На висок глас.
глаголеть свѧщеннк къ дїакѡнѹ вышьшм гласом: Мр т
ЛЙЗ
294.2
2. Който превъзхожда, стои над другите.
нѫ котѡры доⷭнь прїнесѫ тебѣ ѽ ьстнаа параскев даръ вышъш бѡ ты вьсѣхъ ꙁемныⷯ дарѡвъ
Петк
81r.10
Велка же аꙁь ц͠ра нарю. сѹщаго въ стнѹ велка, въсѣхь вышьшаго
Конст
424r.10
Обае, аꙁъ стннѫ не съкрыѫ, нѫ съ высокомь проповѣданїемь божїѫ сповѣмь стнѫ
ЙП
192.11
Същото значение и в
Петк
74v.23
Конст
433r.6
433r.19
436v.7
436v.15
Нед
608r.41
Мих
170.14
I Никод
211.13
Теоф
272.16
МБлаг
345.4.
3. Извисен, възвишен.
Обае, аꙁъ стннѫ не съкрыѫ, нѫ съ высокомь проповѣданїемь божїѫ сповѣмь стнѫ
ЙП
192.11
4. Силен.
вьсⷯѣ же вь ьстны тво храмъ прїшеⷣшїх днⷭе , ѻгрⷣаꙵ ненавѣтны слоѫ данноѫ т ѿ сп͠са х͠а , ѿ съблаꙁн вражїѫ вышъшѫ сътвор
Петк
82v.20
нъ въ наше д͠н вдѣхѡⷨ высѡкѹю мышцѹ славѹ въсеслнаго б͠а
Конст
433r.6
беꙁлобвꙋю тврьдость носещ мꙋдрованїе стежавш, прснопомнмаа, мже жьль сего дѹшетлтелѣ вышьш ѡбрѣте се
Теоф
272.16