Речник на Патриарх Евтимий
вьсесльнъ
вьсесльнъ
-ꙑ
прил
(10)
Всесилен.
Сце, ѡ ѧда, благовол въсеслный господь, ꙗко да ꙁде въꙁрастаѫть
ЙР
14.7
пеалїѫ беꙁмѣрноѫ съдръжм, въсеслꙿнаго бога прꙁываахѫ на помощь
Филот
93.23
нѫ тѣх въ ѹмѣ на молтвѫ подвжѫще, ꙗко да въсеслномѹ богѹ о нас мѡлѧт сѧ
ЙП
194.13
Същото значение и в
ИМ
164r.30
Филот
93.23
Конст
433r.7
Кипр
230.21
Яков
320.18
322.6
МЕп
343.15.