Речник на Патриарх Евтимий
въстат  
въстат -въстанѫ -въстанеш св (18) 1. Изправя се, стана. тї спет быше  падоше, мы же въстахѡмь  справхѡм се Конст 439r.10 враѕ тво г͠ спет быше  падоше, мы же въстахѡмь  справхѡм се Нед 607r.27 падохомꙿ бѡ рад прѣстѹплнїа, въстахомъ же съ Хрстомь въскр(ѣ)сенїа рад Кипр 230.24 Същото значение и в ЙР 16.22 Конст 430v.6 431r.30. 2. Надигна се. не сътръпѣ на мнѡѕѣ сїе тат, нѫ въ скорѣ ѹсръдно, въставь, на молтвѫ въсѣх подвже Филот 93.31 наслїю бо мнѡгѹ въставшѹ рад атекнне, срѣь рад беседїа Конст 436r.14 въста съ дръꙁновенїемь  ꙗкоже болѣꙁне ꙁабывш, ꙁа прѣꙁмѣрные же въ г͠а любве, таковаа рее къ мѹтелю Нед 609v.27 3. Стана, застана до някого, нещо. Епⷭкпомꙿ же ръвствѹющїа деснаа страна въставь, ѹмѣрено ѿдаваахⷹ слѡво, въседръжтелю б͠ѹ б͠лгодарьстьвнѹю въꙁдаше хвалѹ Конст 430v.9 4. Стана от сън, събудя се. Абїе же въставь ꙁъмь нѡжь сво  сътвор ѿ дрѣва крⷭть Конст 428v.27 пръвый ловѣкъ мѣста оного прїде нощїѧ, прнѫждаѧ єго въстат  кр(ъ)стт отроѧ єго II Никод 224.8 Тогда вьсташе вьсе дѣвы тые  ꙋкрасше свѣтлнкы свое Теоф 275.21 Същото значение и в ИМ 162v.20 II Никод 224.9 224.19. 5. Тръгна, отправя се, потегля. Доблый же Іѡаннъ, ꙗко сїа бываѫща ѹвѣдѣ, въставь отдеѡттѫдѹ ЙР 15.29 6. Стана, вдигна се от гроба, оживея; възкръсна.  третїй д(ь)нь въста ѡт мрътвых по псанїх ЙП 186.17  въста въ третїй д(ь)нь, пѫть сътворвь въсѣкой плът еже ꙁь мрьтвых въскръсенїемь ЛОглаш 381.2