Речник на Патриарх Евтимий
въселт  
въселт -въселѭ -въселш св (50) Заселя. г͠ь б͠ь въсел правдѹ  радованїе прѣⷣ въсѣм єꙁыкы Конст 439r.15 ~сѧ Заселя се. блꙁь т глаголь ѹстнахь твохь  въ ср(ъ)дц твоемь, : въселю се въ н  похождꙋ I Никод 208.23 Аще ѡсмаго вѣка любы въ те въселт се. въ скорѣ тлѣннаа  прѣходещаа омраꙁш Кипр 236.28 деже пещерѫ обрѣть темнѫ ѕѣлѡ  мранѫ, тамо въсел сѧ ЙР 9.26 Същото значение и в ЙП 193.5 Теоф 256.9 265.23 268.26. въселенаꙗ Като същ. ж. ед. Вселената. нѫ  по вьселенѣ тоѫ ѻбрѧщеш ѻбносмо мѧ Петк 74v.8 Лкꙋй, вьселенаа, сь похвалам Теоф 272.3 Еще молм сѧ, помѣн, господ, свѧтѫѫ своѧ съборнѫѧ цр(ъ)ковь, ꙗже ѡт конець до кѡнець въселеныѫ ЛОглаш 383.12 Същата употреба и в ИМ 167v.16 171v.6 Конст 428r.17 428v.9 428v.11 429v.28 430r.3 430r.4 433r.1 433r.16 433r.22 438v.20 438v.33 Нед 604v.25 ЙП 194.28 I Никод 210.13 Кипр 227.20 СЙЗ 359.20.