Речник на Патриарх Евтимий
въпт  
въпт -въпѭ -въпеш св (12) Надавам силен глас, викам високо или с чувство, провиквам се. б͠гоѡ͠ць д͠вдь ѻбрадованнѣ нѣкако въсе ꙁемльные съꙁываеть къ веселїю конце въпїе Конст 433r.33 нарѡд же ...ꙁреще толкѹю лца е красѡтѹ напрасно ѹведающѹ,  въпїахѹ на мⷱтелꙗ Нед 605v.21  бож(ь)ствный апостоль, въ нхь хвале се, въпїеть Антим 242.19 Същото значение и в ЙР 9.10 14.18 Нед 607r.21 Теоф 266.7 СЙЗ 367.18 367.23 ЛОглаш 379.20 379.24. въпѭщ Като същ. м. мн. Които викат, призовават. вѣрнымь помыслы ѡꙁарла ес, вьпїющх Хрстов Теоф 270.26