Речник на Патриарх Евтимий
въпт
въпт
-въпѭ
-въпеш
св
(12)
Надавам силен глас, викам високо или с чувство, провиквам се.
б͠гоѡ͠ць д͠вдь ѻбрадованнѣ нѣкако въсе ꙁемльные съꙁываеть къ веселїю конце въпїе
Конст
433r.33
нарѡд же ...ꙁреще толкѹю лца е красѡтѹ напрасно ѹведающѹ, въпїахѹ на мⷱтелꙗ
Нед
605v.21
бож(ь)ствный апостоль, въ нхь хвале се, въпїеть
Антим
242.19
Същото значение и в
ЙР
9.10
14.18
Нед
607r.21
Теоф
266.7
СЙЗ
367.18
367.23
ЛОглаш
379.20
379.24.
въпѭщ
Като същ. м. мн. Които викат, призовават.
вѣрнымь помыслы ѡꙁарла ес, вьпїющх Хрстов
Теоф
270.26