Речник на Патриарх Евтимий
въорѫжт  
въорѫжт -въорѫжѫ -въорѫжш св (3) Въоръжа. тогда бжⷭтвнѣшї кѡнстантінь не могы трьпѣт прѣмнѡгаа мѹтел ꙁлаа, бжⷭтвною ражⷣеже се ревностїю,  на мѹтелꙗ себе въѡрѹж Конст 426r.13 въѡрѫж сѧ на мыслънаго Гѡлїаѳа ꙗкоже дав()дъ ЙР 8.20 въорѫженаꙗ Като прил. Въоръжена.  ꙁр м дръꙁновенїе мѫжа, ꙁр бож(ь)ствноѫ слоѫ въѡрѫженѫѧ дѹшѫ! ЙП 183.27