Речник на Патриарх Евтимий
въмѣнт
въмѣнт
-въмѣнѭ
-въмѣнш
св
(17)
1. Сметна, счета, определя нещо като добра или лоша проява.
Како древнї ꙁавѣть въмѣнтꙿ се лꙋкавааго
ИМ
167v.5
блг͠ѡъстваа вѣтвь параскев , н въ то же тѣхь ꙋкорꙁны въмѣн
Петк
76r.7
въсѣ мра сего краснаа н въ тоже въмѣнвше, една кааждо своемꙋ прсѣдѣше свѣтлнкѹ
Филот
80.1
въмѣнхѡм се ꙗко ѡвце на ꙁаколнїе. н҄ъ въ сⷯ въсѣⷯ прѣпобѣждаемь ꙁа въꙁлюбльшаго нась б͠а
Нед
610r.11
Същото значение и във
Филот
83.10
89.22
99.19
Нед
606v.30
ЙП
182.7
Теоф
270.24
258.7
264.1
МЕ1-3
335.10
335.14.
2. Пресметна, премисля.
Нѹждно ѹбо се ꙁабꙿвенїа глъбнаⷨ не прѣдат се въмѣнхь того добродѣтѣль на полѕѹ въсѣмь покаꙁат
Конст
438r.5
се же праведно псат тебѣ въмѣнхь. ꙗко да не ѡт раслаблнїа въ лѣность въпаднеш ѹнынїе
Кипр
235.7
не въсхыщенїемь въмѣн, еже быт равень тебѣ, богѹ ѡтцѹ
ЛОглаш
380.1