Речник на Патриарх Евтимий
въвест  
въвест -въведѫ -въведеш св (19) 1. Въведа, заведа вътре, във вътрешността на нещо. ꙗⷦ да добрѣ вьрѫенное ꙋпасше стадо , ꙁвеⷣм на пажт нбⷭныѫ .  вь ѻградѫ вьведеⷨ нбⷭнѫѧ Петк 82v.24 въвед къ с͠тые гробѹ ѻного деже мⷱнце лежеⷮ мощ Нед 610v.13 2. Допусна, поканя, дам възможност на някого да влезе някъде. въвеⷣ тѧ ц͠рь вь клѣть своѫ Петк 82v.3 Не бѡ въсѧ въ невъхѡдмаа въведошѧ сѧ, єдна же та отроковца въведена быст(ь) Мих 171.9, 171.10  съ тъщанїемь тѣх поемь, въ вънѧтрънѧѫ тѣх въведе лѡжнцѫ ЙП 195.5 Същото значение и в Нед 605r.16 611r.18 Мих 171.8 172.12. // Прен. Наложа, внеса, въведа.  аще ѹбѡ мрь въведете, не малѹ внѹ бл͠гославїа въсѣмь ͠лкѡмь сповѣдоват непщѹю Конст 436v.15 ѡбае рад ѡбщее полѕе да въведѹт се  н(ы)нꙗ по слѣ свещенꙿствꙋ твоемꙋ Антим 246.8  не въвед нас въ скѹшенїе, нѫ ꙁбав нас ѡт лѫкаваго СВВ 391.6 Същото значение и в Конст 432r.22 432r.41 Нед 607v.25 Кипр 232.14 СВВ 401.28 Яков 329.5. въведꙑ Като същ. м. ед. Който е въвел някого. Господ боже нашь, въведый нас въ прѣстыѫ д(ь)н сїѧ СВВ 402.9