Речник на Патриарх Евтимий
влѣщ  
влѣщ -влѣкѫ -влѣеш несв (11) Влека, влача, тегля.  сѹрѡвѣ на свѧтагѡ пршедше, бшѧ егѡ немлжствно , рѣѫще  влѣкѫще, ѡтгнашѧ его ѡт мѣста ЙР 12.22 влѣахꙋ ѹбо ею хотеще посрамт,  съпротвное бывааше • Нед 606r.25 Таковѹ бѡ нѣкако скаꙁѹет ꙗвѣ ѹмь по срамѹ страсть, єгда хаплт се къ єже ꙁыт дѹша, ꙗкоже нѣкоторою раною раскаанїемь касающ се беꙁсъвѣтномѹ стръмлнїю  въ брань на недостающее влѣкѹщꙋ ꙁабꙿвенїе I Никод 217.32 Същото значение и в ЙР 14.19 Нед 606r.24. влѣкѫщаꙗ Като същ. мн. ср. Което ни влече, завлича. Тѣмже  въсѣ прѣꙁрѣшѧ вещнаа  нꙁѹ влѣкѫщаа,  ѡтьства глаголѧ,  сърѡдства  єще же  своа, ꙗкоже рещ, тѣлеса ЙП 182.9  бѣ вдѣт тогда м͠терь ѻ едѣ веселещꙋ се. мѣаше бѡ въꙁрасть красьнь. ѻбыа црⷭкы. мѹдрованїе. нравь,  въса ꙗже къ похвалѣ влѣкѹщаа Конст 424v.14