Речник на Патриарх Евтимий
власть  
власть - ж (22) 1. Владичество, владение, царство, държава.  пръвомꙋ ѹбо своемꙋ с͠нѹ, ѡ͠ца своего ѿдасть наелꙿство. ꙁападнѹю же власть второмѹ. а же по срѣдѣ ѻбохь наелꙿство, третїемѹ Конст 437r.21 Рмлѣнѡм бѡ тогда благополꙋно врѣмѧ ѡбрѣтшмь  лютѣ  сꙋровѣ наскѡвꙿшмь, бѣдѫ нестръпмѫ Гръьстѣй твѡрѣхѫ власт Филот 95.23  аще ꙁнаменїа кр(ъ)стнаго страшет се  боет се бѣс, како власть мѹть сам о себѣ стеѕоват ловѣьскые дѹше? I Никод 213.11 Същото значение и в ЙП 197.11 I Никод 212.23 212.24 212.29 213.13 217.3 II Никод 224.14 Кипр 234.2 234.4 ЛОглаш 383.33 Яков 326.8 МИнд.1-2 346.18. 2. Само мн. Представители, органи на властта, на управата; власт. Млъвѣ ѹбо подвгꙿш се не малѣ тогда,  метежѹ мнѡгѹ на въсе нападшѹ, наслїю бо мнѡгѹ въставшѹ рад атекнне, срѣь рад беседїа,  ѿ власте наслїе народѡⷨ множааше се. нъ б͠голюбьꙁны ц͠рь се ѹтѡл въꙁаконвь сце Конст 436r.15 напса же  къ вьсѣмь властеⷨ дръжавы свое Конст 431v.27 3. В християнството – власти, един от деветте ангелски чина в небесната йерархия Лкове же архаг͠гльсцї такожⷣе. херѹвім  серафім. наела  госпⷣства.  власт же  прѣстол  слы. Конст 424r.16 ѻ схь ѹдвше се аг͠гл. ѹжасоше се праведнї. бѣс посрамше се. мⷱнц въсплескаше • въсхвалше прⷪрц • срѣтаахѹ аг͠гл. архаг͠гел поⷣємлꙗхѹ • власт проваждаахѹ. слы поⷣдръжаахѹ Нед 611r.15 Второе же рѣше быт єже ѡт властей  господьствь  сль сплънꙗемое I Никод 208.8 Същото значение и в I Никод 208.10 ЛОглаш 379.14 Яков 321.26.