Речник на Патриарх Евтимий
вдъ  
вдъ -а м (7) 1. Образ, облик, подобие. Повънегдаскѹст Авраама въсхотѣ богъ, же въсел сѧсъ Ісаакомь  Іакѡвомь въ дѡлѡслѹжтелныхстѧжанїа. тогда рее богъ: „Не сътвѡрте въсѣкь вд,въ єже покланѣт сѧ, нже на небес, нже на ꙁемл.“ ЙП 193.7 Ѹбѡ сѫт л сїа вдѡве подѡбїа  рѫкотвѡренїа, л н? Нѫ въ славѫ  слѹжбѫбожїѫ бѣхѫ ЙП 193.19 2. Вид, разновидност, подрод. Въ схь словесеⷯ въꙁбѹдв се доблы кѡнстантінь, вдѣ ѻбынаго своего враа стоеща,  лѣьбные вды томѹ готовеща Конст 427r.34 простовъсакьвдьмѹкаⷨтрьпеще Нед 603v.22 Свѧщеннц  людїе недоꙋмѣхомь кꙋпно; ꙁлобы вдь не быст(ь), же не съ въсѣцѣмь тьщанїемь ѡт мала даже до велка съдѣахѡмь МИнд.1-2 349.3 Същото значение и в Нед 603v.29 608v.18.