Речник на Патриарх Евтимий
оанъ  
оанъ -а м ЛИ (51) 1. Йоан Кръстител (Йоан Предтеча) – син на Захария и Елисавета.  прѣдтее благод(ѣ)т  въ рожден женꙿсцѣмь болшаго Іѡанна рождьство стнно быт покаꙁа I Никод 212.17 Нъ  Ілїа же прѣжде  Іѡаннь, семѹ послѣдоваше ꙁаконꙋ,  ѡвь ѹбѡ въ кармл беꙁмлъвїа прохождааше пѡдвгъ. богов себе ѹсвоавае, овь же, въ пѹстын прѣбывае даже до д(ь)не ꙗвлнїа его єже къ Іꙁралю Кипр 225.15 (ь)стнаго, славнаго пророка прѣдтеѧ  кр(ъ)сттелѣ Іѡанна, свѧтых, славных  въсехвалных апостолъ, же въ свѧтых ѡт(ь)цъ нашх  їерархъ ЛЙЗ 286.28 Същото и в СЙЗ 369.22 ЛОглаш 383.5 Яков 325.10. 2. Йоан Богослов – един от 12-те апостоли, евангелист и автор на Апокалипсиса.  поскавш мѣсто на нмꙿже прѣѡбраꙁ се г͠ь нашь і͠ х͠с  ѻбрѣтꙿш,  тѹ цр͠ковь въ ме сп͠сѡво же  ст͠ыхь апⷭль петра  іакѡва  іѡанна въꙁдвже Конст 434v.15 Ѡт Іѡанна свѧтаго еѵаг͠гелїа ьтенїе ЛЙЗ 293.29 3. Йоан Златоуст (ок. 347/350–407) – ранновизантийски църковен деец и писател, знаменит проповедник, цариградски патриарх. же въ свѧтых ѡт(ь)цъ нашх  їерархъ: Васлїа Велкааго, Гргорїа Богослѡва  Іѡанна Ꙁлатѡѹстааго, Аѳанасїа, Кѵрїлла ЛЙЗ 286.31 Бож(ь)стꙿвнаа слꙋжба їже въ свѧтыхъ ѡтца нашего Іѡанна Ꙁлатоꙋстаго, архїепскопа Константнѣ града СЙЗ 357.2 Пращаѧй же сѧ бож(ь)ственныхъ тайнъ, всѧ твортъ, ꙗкоже в лѵтꙋргї свѧтагѡ Іѡанна Ꙁлатоꙋстагѡ Яков 330.25 . Същото и в ЛОглаш 374.4. 4. Йоан – безсребърник и чудотворец, мъченик от времето на император Диоклециан (284–305). Не тьїюⷤ, нъ  ны мнѡгы  раꙁлны сътвор цр͠квы. въ ѹдѡл прⷪрка іеремїе.  на стонцѣ сїлѡамл.  с͠тѣмь лѳѡстратѣ с͠тымь кѵ̈рѹ іѡаннѹ храмь Конст 435r.3 5. Св. Йоан IV Постник – патриарх на Константинопол (582–595). Не мнѧ аꙁь.  свѣдѣтель смь свѧтый Іѡань постнк, же съходтелнѣйш  млоствнѣйшїй ꙗв сѧ ловѣьскомꙋ родꙋ II Никод 223.5  велкый же Іѡаннь постнкь сце глаголть Кипр 231.19 6. Св. Йоан – епископ на град Поливот в Тракия, живял през първата половина на VIII в. Похвалное же въ свѧтыхь ѡтцѹ нашемѹ Іѡаннѹ, епскопꙋ Пѡлївѡтскомѹ, съпсано Еѵѳмїемь, патрїарꙿхомь Трънѡвскымь ЙП 181.2 Нѫ прїд м ѹбо н(ы)нѣ  самъ, блаженный Іѡанне,  ѡбрадовай нас дѹхомь, ꙗко о тебѣ подвжѫщѫ слово,  ꙗкоже Полвѡтскїй ЙП 183.16 Лѣпо ѹбо бѫдеть  намь ѡбщее творт сїе тръжьство  блаженаго Іѡанна въ срѣдѫ првест  того памѧтїѫ дѹшѧ просвѣтт  тѫ наптат нестъщмоѫ пщеѫ ЙП 184.27 Същото ЛИ и в ЙП 189.18 190.25 197.28 198.4. 7. Св. Иван Рилски – български светец и отшелник. Жтїе  жꙁнь прѣподобнаго ѡтца нашего Ιѡанна Рыл ꙽скаго ЙР 5.2 Доблы же Ιѡаннъ ꙗко сїа бываѫща ѹвѣдѣ, въставь, отдеѡт тѫдѹ, ловѣьскыѫ славы боѧ сѧ, пае же дѡ кон ꙽ца ненавждѫ ЙР 15.28 блаженнаго глаголѧ ларїѡна, же нѡгда Мѡгленскаго пастырѣ бывшаго, н(ы)нѣ же нашего  пастырѣ  наставнка,  Іѡанна, Рылскыѧ пꙋстынѧ жтелѣ ЙП 201.31 Същото ЛИ и в ЙР 5.7 7.22 10.28 12.16 14.24 16.18 18.24 19.11 19.15 20.21 22.23 23.27 25.14. 8. Йоан – патриций и баща на св. Филотея, споменат в нейното житие. Тоѫ же рѡдтеле Іѡаннъ, патркїе,  рна нарцаахѫ сѧ Филот 80.21 Іѡаннь ѹбо, патркїе, ꙗко отроѧ вдѣ ѡт самого рожденїа нкакоже млѣко матернее л ныѫ нѣкоторыѫ жены премлѧще, въ недоѹмѣнї нескаꙁаннѣмь бѣше Филот 81.1 9. Иван Асен I – български цар (1190–1195/1196). въꙁдвже рѡгъ Блъгар ꙽скаго царьства пр благоьствѣшемь цар Асѣн, же въ свѧтѣмь кр(ъ)щенї меновань бывь Ιѡаннъ ЙР 23.9 Благоьствы же царь Ιѡаннъ Асѣнь, въсѣ, ꙗже на провожденїе свѧтаго, ьстнѣ ѹготовавь, патрїархѹ въсѣ върѫ ЙР 24.16 По немь ѹбо царствова Бѡрлъ  по немь прѣѧть царство Іѡаннъ Асѣнь, с(ы)нъ стараго Іѡанна Асѣна царѣ, же  вѣрѫ православнѫѧ до конца ѹтвръд ЙП 198.14 Същото ЛИ и в Петк 79v.25. 1. Иван Асен II – български цар (1218–1241), най-големият син на цар Иван Асен I. Въ тѡ же врѣмѧ бл͠гѡьстїе свѣтлѣ  ꙗвленїѣ крѣпцѣ ꙋдръжавшꙋ блг͠ѡьствѡмꙋ ц͠рю блъгарскомꙋ і̇ѡ͠аннꙋ асѣню с͠нꙋ стараагѡ ц͠рѣ асѣнѣ Петк 79v.25  ꙗⷦ се ꙋвѣдѣ бл͠гѡъствы цр͠ь і̇͠ѡ асѣнь, ꙁыде ꙁь грⷣа съ мт͠ерїѫ своеѧ цр͠цеѫ єленоѫ,  съ своеѧ цр͠цеѫ анноѫ.  съ вьсѣм велмѫжы свом Петк 80v.19 По немь ѹбо царствова Бѡрлъ  по немь прѣѧть царство Іѡаннъ Асѣнь, с(ы)нъ стараго Іѡанна Асѣна царѣ, же  вѣрѫ православнѫѧ до конца ѹтвръд ЙП 198.14 2. Иван Шишман – български цар (1371–1395), най-големият син на цар Иван Александър. Сї т ѿ нась бл͠гоъствѣшї ц͠рю іѡанне шшмане любмы дарь, же на сїе нась понѹдвы слѡво Конст 439r.25 . О спасен, о дръжавѣ, о побѣдѣ, о прѣбыван благоьствомѹ  хрстолюбвомѹ царю нашемꙋ, Іѡаннѹ Шшманѹ,  благоьствѣй царц его Марї ЛЙЗ 300.17 О благовѣрнѣмь  богохранмѣмь царнашм Іѡаннѣ Шшманѣ  ѡ въсей палатѣ  воех его, господꙋ СЙЗ 358.8 Същото ЛИ и в ЙР 26.6.