Речник на Патриарх Евтимий
спльнꙗт  
спльнꙗт -спльнꙗѭ -спльнꙗеш несв (23) 1. Изпълвам, напълвам, запълвам. Вонаелнц же ц͠ра ꙗко сїа вѣщающа слышавше,  послѣднꙗа дышѹща вдѣвше, плаа  рыданїа въплъ въсь спльнꙗаше въꙁдѹхь Конст 438r.21 Рѡдшѧ ѹбо свѧтѫѫ сїѫ  Фїлоѳеа тѫ менѡвашѧ, тѣмже  нескаꙁанноѫ радостїѫ сплънѣахѫ своа ср(ъ)дца Филот 80.30 Како ѹбѡ тваремь творца, спльнꙗюща собою небо  ꙁемлю I Никод 208.20 Същото значение и в ЙР 13.8 I Никод 208.9 208.28 Теоф 269.18 ЛЙЗ 288.32. 2. Изпълнявам, извършвам. ѻн же скорѣе слова повелѣное спльнꙗахѹ • къ смь  желѣꙁным ꙁѹбцы стрѹгаахѹ Нед 609r.30  въсѣмь подаваѧ протвѫ трꙋдѡмь достѡйнаа въꙁмъꙁдїа  въсѣх вѣрных прошенїа сплънѣѫщ, недѫгы сцѣлѣѫ Филот 99.10 Бѣ бѡ вдѣт ꙁде Мѡѵсеовы сплънѣемы глаголы Мих 175.11 Същото значение и в ЙР 16.28 19.15 Нед 605r.4 Теоф 262.10 Яков 310.23. 3. Напълвам се, изпълвам се. Сїа ѹбѡ ꙗко м͠т слышавш, радост кѹпно  недоꙋмѣнїа сплънꙗаше се двещ се ѻ г͠лмыхь ѿ нгѡ ИМ 162v.30 ꙗко сїа кѡнста слыша, радост въсь спльнꙗаше се,  топлым слъꙁам сн͠ѡвнюю тѣмь ꙁвѣствовааше любовь Конст 425r.15 Благоьствых же събѡръ, ꙗко сце неьстїа належѫщь вдѣ облакъ, сѣтованїа  скръб весь сплънѣаше сѧ ЙП 195.16 Същото значение и в ИМ 163r.10 172r.20 172r.31. 4. Бивам изпълняван, извършван. Елма ѹбо достоаше свѣтлнкѹ на свѣщнцѣ положт сѧ  въсѧ ѡꙁарт паствѫ добрѡдѣтѣлей свѣтомь, сплънѣаше сѧ  на немь рееное оно ЙП 185.29