Речник на Патриарх Евтимий
меноват
меноват
-менѹѭ
-менѹеш
несв
(16)
Наричам, назовавам, именувам.
Прⷣѣреⷱнное же ѻтроѧ … нѡъскымъ себе ѻдѣа ѻбраꙁомъ. кѵръ еѵѳѵмїемъ менованъ бывъ
Петк
76r.31
Сегѡ рад сп͠сь вь єѵⷢлско кнѕѣ множцею себе с͠на л͠ська менꙋеть
ИМ
165v.3
Рѡдшѧ ѹбо свѧтѫѫ сїѫ Фїлоѳеа тѫ менѡвашѧ, тѣмже нескаꙁанноѫ радостїѫ сплънѣахѫ своа ср(ъ)дца богов благодарестъвныѧ въꙁслаахѫ пѣсн
Филот
80.29
Същото значение и в
ЙР
15.9
Петк
79v.13
ЙР
23.9
ИМ
165v.4
165v.7
170v.29
171v.28
Конст
428v.36
ЙП
182.21
186.36
187.2
200.21.
~сѧ
Бивам наричан, назоваван.
сце же тамо вьсѣ ст͠аа любѡтрꙋднѣ ѻбышⷣе мѣста, кь прѣсвѣтлѡмꙋ хв͠ы мт͠ре прїде храмꙋ, же влахерна менꙋет сѧ
Петк
77v.30