Речник на Патриарх Евтимий
ꙁълъ
ꙁълъ
-ꙑ
прил
(17)
1. Лош, зъл.
хже ꙁлое беꙁаконное ѹстръмлнїе с͠ты раꙁꙋмѣвь іларїѻнь, до кѡнца негодова
ИМ
173v.5
ꙗко блжае быст(ь), многострашнѫѧ ꙁлѫѧ своѫ съ высоты прѣклон главѫ, на тр съженѧ л на етыр на высотѫ въꙁдвженѫ
Мих
177.31
Ост нашѫ ѹстны, хвалѧщѫѧ тѧ, господ, рѫкы нашѫ сътвор ꙁлыхь ꙋбо свѣнт сѧ дѣль
СВВ
397.20
Същото значение и в
ИМ
167r.19
Филот
83.29
Конст
428r.1
Мих
178.3
I Никод
210.19
Теоф
261.17
МИнд.1-2
346.15.
ꙁълаꙗ
Като същ. ср. мн. Зло, злини, зли дела.
воне Мхале намь ... спрос грѣхѡмь оставленїе, недѫгѡмь сцѣленїе, ѡт ꙁлыхь свобожденїе ѡт въсѣх влад(ы)кѫ бога царѣ нашего
Мих
180.13
д(ь)несь, спрос оставленїе грѣхѡмь, недѫгѡмь ѡтгнанїе, ѡт скръбных ѡтдъхнѫтїе, ꙗко да молтвам твом ѡт ꙁлых ꙁбавлъше сѧ, славѫ въꙁслемь Хрстѹ
ЙП
202.28
Спас нась, господ боже нашь, ѡт ѕлыхъ мїра сегѡ по благост твоей
Яков
312.21
Същата употреба и в
Конст
426r.12
438r.13
Нед
603v.26
МБлаг
345.8.