Речник на Патриарх Евтимий
ꙁълоба  
ꙁълоба -ꙑ ж (25) 1. Зло изобщо; злина. Кого ꙋбѡ семꙋ беꙁꙋмїю ѹтелꙗ мꙋще, въ толкꙋ себе пропасть ꙁлобѣ върнꙋт се ИМ 165r.22 Не сѹщѹ ꙁлѡбѣ съставѹ, ꙗкоже вѣрѹемь, како въ ꙁлобѹ неѹдобь двжнї, на ꙁлобѹ двжм бывше,  намь сїю собою сходаташе I Никод 209.23, 209.24, 209.25 Господ, господ, одръжѫй въсѣ прѣстоѫ слоѫ своеѫ  дльготрьпѧ ѡ въсѣх нас  каѫ сѧ ѡ ꙁлобах нашхь  далее творѧ ѡт нас беꙁаконїа наша СВВ 391.12 Същото значение и в Петк 77v.1 Филот 79.5 90.17 Конст 428r.38 428v.5 Нед 608r.1 608v.13 I Никод 209.27 210.1 213.17 213.24 216.30 218.18 218.20 МЕ1-3 337.2 МИнд.1-2 348.21 349.3 349.31. 2. Злост, злоба. Ꙁлобы родтелѣ сь же вь немь лютым дрьжавнымь порꙋгала ес ѹмомь, беꙁлобвꙋю тврьдость носещ  мꙋдрованїе стежавш Теоф 272.13 же въꙁрастомь растѫщѫѧ, мѫжѧ же  жены,  въ добрѡдѣтѣл раст  прѣдспѣват вынѫ сподоб; младенцѧ ꙁлобѡѫ ꙋбѡ  н(ы)нѣ  послѣжде младеньствѡват, дѹшевным же  тѣлесным прѣспѣанї въсегда прѣдспѣват  ꙋспѣват сподоб МЕп 342.18