Речник на Патриарх Евтимий
ꙁемьнъ  
ꙁемьнъ -ꙑ прил (29) 1. Който се отнася до земята, земен, на земята. Вьсѫдꙋ бѡ юдесы прѡсїа. вьсѫдꙋ лꙋѧ распрѡⷭтрѣть блгⷣтныѫ. вьсѧ ѻꙁар ꙁемныѧ кѡнцѧ Петк 80r.18 въ скорѣ къ бѣгствѹ ꙋстръмшѧ сѧ  мнѡга трѹпїа ѕвѣремь ꙁемнымь  птцамь небеснымь ѡставшѧ на сънѣдь Мих 175.3 вльсв же прходеть ѡт вьстѡкь ꙁемных на ꙁапады вдѣт спасенїе ловѣкѡм, на рѹкѹ носмо Теоф 275.11 Същото значение и в Петк 78r.24 81r.10 ЙР 19.31 ЛЙЗ 290.6 СЙЗ 358.13 СВВ 392.10 ЛОглаш 383.20 Яков 309.14 325.26 325.29 МИнд.1-2 348.29 МС 351.16 352.5. 2. Преходен, смъртен, земен. мало ѹмом вънмал б бож[ь]ствнѣйшїй съ̀ мѫжь  о нѣьсом ꙁемнѣмь творл б попеенїе ЙР 7.2 вьсе ѡт ꙋма ѡтрнꙋ ꙁемное вьꙁвышенїе  прсво се богꙋ  владыцѣ, тѣмже  ьтꙋщїмꙿ се тош цѣлбы Теоф 263.13 Вьсак грѣх ѡт дѹше, Ѳеѡфано, вьꙁненавдѣла ес, вьсе прстрастїе ꙁемное  тлѣнное ѡтрнꙋла ес Теоф 266.2 ꙁемьн Като същ. м. мн. Земните обитатели, хората. мало нѣкое тамо врѣмѧ прѣбывꙿ рад обьѹенїа, оставлѣеть ꙁемнаа ꙁемнымь  пепелным пръсть ЙР 8.27 Се свѣть вьсїа, се оцѣщенїе прїде, се радость ꙗв се, прїде спасенїе ꙁемнымь, прїдѣте, подѣмь кь градꙋ Вѳлеемꙋ  сїа ꙋꙁрмь Теоф 265.11 аще бѡ въндеш въ сѫдъ съ рѡдѡмъ нашмъ смъ, нктоже прѣд тобѡѫ оправдт сѧ, нѫ погыбнеть ѡт ꙁемных всѣх нас памѧть МЕ1-3 339.24 Същата употреба и в ИМ 167v.17 Теоф 272.21. ꙁемьнаꙗ Като същ. ср. мн. Земните неща, земното. мало нѣкое тамо врѣмѧ прѣбывꙿ рад обьѹенїа, оставлѣеть ꙁемнаа ꙁемнымь  пепелным пръсть ЙР 8.27 Да съмѡтрѧть ѡкааннї, ѡт кѫдꙋ съставлена бышѧ небеснаа  ꙁемнаа, елка по въꙁдꙋхѹ  елка въ вѡдах, пае же ꙗже пръвѣе сх, небо  ꙁемлѧ  въꙁдꙋх  естъство вѡдам Филот 91.1 Ты бо еднь, господ, боже нашь, обладаеш небесным  ꙁемным СЙЗ 364.18 Същата употреба и в ЛОглаш 376.9 Яков 317.5.