Речник на Патриарх Евтимий
ꙁатворт  
ꙁатворт -ꙁатворѭ -ꙁатворш св (13) Заключа, затворя. Прѣподобнаа же Фїлѡѳеа, себе въ келї ꙁатворш, прѣбыст(ь) д(ь)н етыр, нкакоже пщѫ въкѹсвь Филот 92.4 ѹстыдѣв се ѹбо сѹдїа нарѡда кѹпно же  прстрашьнь бывь, повелѣ въ тъмнц тѹ ꙁатворт Нед 605v.32 дꙋщм же мь кꙋпт, прде женх,  готовые вьндоше сь нмь на бракы,  ꙁатворены быше двер Теоф 276.4 Същото значение и във Филот 81.30 93.19 Конст 431r.25 434v.35 Мих 171.22 I Никод 213.7 Теоф 276.29 МИнд.1-2 349.5. ~сѧ Бивам затворен, заключен; в случая – затворен ми е (пътят към нещо), забранено ми е. Нъ, ꙗкоже рее велкый Васлїе,  пакы томѹ покаанїа остало бѣше мѣсто, нъ, єлма окрьвав се въ крьв людїй божїхь рад пръвоꙁданнаго, єгоже прѣлъст, ловѣка, ꙁатвор се томѹ  покаанїа мѣсто I Никод 210.23 Елма ѹбо ꙁатвор се двоебраїю, ꙗко да не на ѡбщей трапеꙁѣ ꙗсть съ нм Антим 244.31