Речник на Патриарх Евтимий
грѣшьнкъ  
грѣшьнкъ -а м (5) Грешник. обае на твоѫ надѣав сѧ благость, тебе прꙁываѫ на помощь; сам бѡ съ клѧтвоѫ обѣщалъес ѹсты рабъ свох, пророкъ, не хотѣт съмрът грѣшнкѹ ЙР 15.12 єгда праведнї ѹбо въспрїмѫть ѹготованнаа тѣмь благаа  небесное царство, грѣшнц же ѡсѫжден бѫдѫть  въ мѫкѫ вѣнѫѧ ѡтслѧт сѧ ЙП 186.23 Вѣрѹѫ, господ,  сповѣдѹѫ, ꙗко ты ес Хрстос, сынь бога жваго, съшедый ѡт небесь  въплъщь сѧ ѡт дѹха свѧтаго, въ еже спаст грѣшнкы, хже пръвый есмь аꙁъ ЛЙЗ 303.4 Същото значение и в МИнд.1-2 348.3 350.1.