Речник на Патриарх Евтимий
жвотъ  
жвотъ -а м (74) Живот, съществуване. бѫдем  мы трѫбы беꙁслъных т юдесь. велегласно тѣх проповѣдꙋѫще,  проее цѣломѫдръно  сто пожвемь въсе жвота нашего врѣмѧ Филот 94.10 Двѣма ѹбѡ къ трдесетмь лѣтѡⷨ спльншем се црⷭтвїа его, жвота же его въсего шестьдесеⷮ  шестое, проее цѣломꙋдрьное  стое проваждааше жтїе Конст 437v.22 нѣсть бо ловѣка, же жвь бѫдеть  тебѣ не съгрѣшт, аще  еднь д(ь)нь жвѡть его бѫдеть МИнд.1-2 347.3 Същото значение и в Петк 78r.3 Филот 83.11 98.8 Конст 425r.21 427v.6 433v.33 ЙП 188.20 ЛЙЗ 286.9 290.15 290.29 297.26 297.27 297.32 301.17 301.18 301.22 305.3 СЙЗ 358.28 359.14 360.2 361.8 366.15 366.8 366.10 371.2 371.15 371.17 371.20 372.34 373.8 СВВ 391.16 392.18 393.5 393.18 399.26 399.28 399.31 401.18 ЛОглаш 377.31 378.1 378.6 379.6 386.33 387.2 387.5 388.26 Яков 309.22 318.20 320.25 321.9 324.18 328.21 328.23 330.28 332.15 МИнд.1-2 350.5. въ жвотѣ Приживе. Сего рад не тьїю въ жвотⷺ прѡславы тѣхъ б͠ь, нь  по съмрьт славою неꙁгл͠анною.  не тьїѹ д͠хы хь въ нбⷭныⷯ свѣтлѻстеⷯ ѹпоко. нь  тѣлеса хь на ꙁемл прослав ИМ 174v.1 да, ꙗкоже въ жвотѣ правым велѣнї ѹтвръждааше цр(ъ)ковь, сце  по съмр(ъ)т не беꙁь промышленїа тѫ оставт Филот 89.18 Не тъїю въ жвѡтѣ, нъ  по съмрьт ъстные тѣхь мощ недѹгѹющмь раꙁлным недѹгы нескѹднаа подають сцѣлнїа I Никод 213.31 жвотъ вѣьнꙑ Безсмъртие, вечен живот. Аще древнꙗаго ꙁавѣта ꙁаконоположнкь ⷭ лꙋкавы, Какѡ х͠с г͠лть спытꙋте псанїа ꙗко въ нхь ѡбрещете жвѻть вѣны ИМ 167r.25 Лѹкавыхꙿ же дѹхѡвь множьства поправь, жвѡть вѣный намь дарова I Никод 213.1 . боже,  помѧн всѣхъ прежде ꙋсопшх во надежд воскресенїа  жвота вѣнагѡ,  покой хъ, дѣже прсѣщает свѣтъ лца твоегѡ Яков 325.14 Същото съчетание и в ИМ 167r.27 СЙЗ 359.27 368.1. жвотъ нестарѣѭщ Безсмъртие, вечен живот. Ѹꙗꙁввш се добротою Хрста бога, того божїмь стопамь, царце, бож(ь)стьвно послѣдовала ес, тѣмже  кь жвотꙋ вьꙁыде нестарѣющомꙋ се, свѣтло ꙋкрашена добродѣтелным ѡбраꙁы  те ьтꙋщї сьблюда(ю)щ Теоф 268.1 мрьскꙑ жвотъ Животът на света, на човечеството. Жрет сѧ агнець божїй, въꙁемлѧй грѣхь мрѹ, ꙁа мрскый жвѡтъ  спасенїе ЛЙЗ 286.14 пршед  въсе еже ѡ нас съмотренїе сплънвъ, въ нѡщь, въ нейже прѣдань быст(ь), пае же прѣдаст(ь) себе ꙁа мрꙿскый жвѡт, премь хлѣбь свѧтыма свома прѣстыма  непорѡныма рѫкама СЙЗ 368.4 Хотѧ бо ꙁыт на волнѫѧ  прснопомнмѫѧ  жвѡтворнѫѧ своѫ съмрьть, въ нѡщь, въ нѧже прѣдасть себе ꙁа мрскый жвѡть, прїемь хлѣбь на свѧтых свох  прѣ(ь)стных рѫках  покаꙁавь тебѣ ЛОглаш 381.12 Същото съчетание и в ЛОглаш 382.21 Яков 322.20.