Речник на Патриарх Евтимий
гонт  
гонт -гонѭ -гонш несв (8) 1. Гоня, преследвам. Ѻн же  въ сем своего владкѫ гласѹ повнѹѧ сѧ бѣ, велѧщѹ: „аще гонѧть вас ѡт града сего, бѣгайте въ дрѹгый“ ЙР 12.25 Тьмꙋ, гонмꙋю спрьва ѡт свѣта бож(ь)стьвнаго, мꙋдрѣ ꙁабывш, неꙋгасмꙋ прсно свѣтлꙋю ламбадꙋ носещ Теоф 261.9 Стѹд лца наша покрыть ѡт гласа поношаѫщїхь  гръдост врага гонѧщаго,  въ правдѫ сїа въспрѧхѡм, ꙁане въ слѣдь мыслей нашх ходхомь лѫкавых МИнд.1-2 348.31 Същото значение и в ИМ 171r.26 Конст 427v.2 436v.6. 2. Преследвам някаква цел, стремя се към нещо. тѣмꙿже прѣрѣкованїе въсако далее ѿрнѹвше, мрь  єдномыслїе гѻнте, а не велїю ѻ семь намь въꙁлагате теготѹ Конст 429v.31 въсѣмꙿ же мрнаа гонещмь  єдномысльнѣ належещмь, єдны егѵ̈пьⷮсцї пакы нанаахꙋ раꙁдѡры въвест ц͠ркв  неѹкротмѹю вражⷣѹ Конст 432r.39