Речник на Патриарх Евтимий
нарещ  
нарещ -нарекѫ -нарееш св (23) Нарека, назова.  нєдн же ѿ таковыⷯ пѡⷭ арцвꙋревь пѡⷭ нареⷱ се ИМ 171r.30  сн͠а ѹбо своего кѡнстанта ксара нарекь, въ галлїе ѿпѹст Конст 429r.15 Въса богословїе небеснаа сѹщьства деветь нарее ꙁьꙗвтелным менованм I Никод 207.26 Същото значение и във Филот 93.3 Конст 425r.19 427v.40 428v.35 429r.24 429v.7 430r.33 435r.27 435r.28 Нед 605r.7 607v.9 ЙП 184.25 191.9 201.8 200.2 Кипр 231.8. ~сѧ Нарека се. Сце съꙁданъ бывш, ꙗкоже  достонь быт прьвый нарещ се нь, ꙗко танꙿстьвнѣйш пае ест(ь)  мысльнѣйш  пае же простѣйш I Никод 211.21 просвѣщаѫ тѣхь дѹшѧ  тѣлеса  пртаѫ хь словесномꙋ твоемꙋ стадꙋ, на немже мѧ твое свѧтое нарее сѧ СВВ 396.7  архїерей намъ нареклъ сѧ ес  слꙋжебныѧ беꙁкровныѧ жертвы свѧщеннодѣйствїѧ предалъ ес намъ, ꙗкѡ владыка всѧескхъ Яков 317.1 Същото значение и в МБлаг 345.16