Text Corpus - ???
Текстов корпус
Житїе и жизнь прѣподобныѫ матере нашѫ Фїлоѳеи
Заглавие на латински:???
Жанр:Житие
Автор:Патриарх Евтимий
Дата на ръкописа:ХV в.
Дата на превода:
Дата на преписа:ХV в.
Правопис:Среднобългарски
Име на ръкописа:???
Хранилище на ръкописа:манастир Нямцу в Румъния
Сигнатура на ръкописа:№20
Издание:Werke des Patriarchen von Bulgarien Euthymius (1375-1393) nach den besten Handschriften herausgegeben von Emil Kałužniacki. Wien 1901
Нормализиран?:да
Страници:78-99
doc_iddoc_205

78
Житїе и жизнь прѣподобныѫ матере нашѫ
Фїлоѳеи, съписано Еѵимїемь, патрїарꙿхомь
Трънѡвскымь.
І. Иже къ добрѡдѣтѣли ведѫщїи꙼ пѫть добрѣ
наставлѣти обыче боголюбезныихꙿ доушѫ и въ небесныѧ
ѡтсилати ѡбитѣли. Блажить оубо слово иже себе къ
добрѡдѣтѣли подвигшїих и доушевнаа ѡчищьщїихь чювства.
Что бо ино бѫдеть блажаи꙼шее или похвалнѣи꙼ше доушѧ
ѡны, иже себе въседоушно богови възлѡжившѫѧ и того
заповѣдемь послѣдоуѫщѫѧ? Сего ради похвалѣ сподѡблѣѫт
сѧ мѫдрыѧ ѡны дѣвы, ѧже, въсѣ прѣзрѣвше,
свѣтилникы доушевныѧ оуготѡвашѧ къ жениховоу срѣтенїꙋ,
тѣмже и съликъствоуѧть женихоу и неизглаголанныѫ
наслаждаѫт сѧ славы. Имже и блаженаа Филоѳеа оусръдно
възревновавꙿши, блаженства оного сподоби сѧ вънѧтръ
быти, ꙗже и д(ь)несь нас създавшїа и трапезѫ намь
обилнѫ прѣдложивши многыих еѫ чюдесь, ѧже молитвы
призываѫ съпоспѣшити и помощи намь, въ еже исплънити
и въ кѡнецъ добрѣ произвести просимое вами ѡт
нас еже о неи꙼ сїе слово; не малѫ бо подаст(ь) полѕѫ и

79
въ ревность приведеть иже съ оусръдїемь то проходити
произвѡлѣѫщим.
ІІ. Понеже из начѧла начѧло, злобныи꙼ врагъ, завистїѫ
ѡкрадень бывь, не сътръпѣ пръвааго чловѣка въ
раи прѣбывати и, своѫ злобѫ не имы како излїати, обрѣте
женѫ, простѣи꙼шѫѧ чѧсть, немощнѣи꙼шїи съсѫд, неискоуснѫ
того къзнемь, и тѫ равнобожїемь прѣльсти, она же,
неискоусна сѫщи того къзнемь, вѣровавши, повинѫ сѧ
съмрътоносномꙋ съвѣтоу, тѣмже за прѣстѫпленїе достои꙼нѫѧ
приѧть казнь и раи꙼скѫѧ лиши сѧ пищѫ и бога и
раꙗ прочее отꙋждена быстъ. Ѡт сѫдоу казнь на весь
прїиде рѡдъ, ѡт сѫдоу недѫѕи различнїи и искоушенїа,
ѡт сѫдꙋ къ мѫжꙋ възвращенїе женѣ, ѡт сѫдоу тъи꙼
тобоѫ обладает, ѡт сѫдоу въ печалех раждати жена
осѫждена быст(ь) и тако на весꙿ женскыи꙼ рѡд прїиде казнь.
Что оубо иже чюдесемь богъ? Съниде ѡт небесъ, ꙗкоже
самь вѣст(ь), роди сѧ ѡт дѣвы и богородицѫ Марїѫ,
плъть въземь ѡт чистых тоѫ кръвеи꙼, и быст(ь) съвръшень
богъ и съвръшень чловѣкъ, ꙗко да чловѣкы почьтеть
и женскыи꙼ исправить рѡд, истлѣвшїи꙼ древнїимь
прѣстѫпленїемь, и побѣдѫ дарова въсемꙋ чловѣчьствꙋ, не
тъчїѫ мѫжьскомоу рѡдоу, нѫ и женскомоу, еже попирати
и до конца низлагати злоу начѧлника врага, иже въ раи
женѫ прѣльстившаго, и того въсѧ съпостатныѧ силы.
Ѡт сѫдꙋ блаженыѧ ѡны мvрѡнѡсицѧ, иже и прѣсвѧтаго
исплъненыѧ доуха, въ женскомь естъствѣ мѫжьскѫѧ
въсприѧшѧ силѫ и владыцѣ Христоу даже до кр(ъ)ста
и съмр(ъ)ти послѣдѡвашѧ, не тъчїѫ же, нѫ и по
бож(ь)стъвнѣи꙼ страсти и по въстанїи пръвыѧ спасова
сподѡбишѧ сѧ видѣнїа и пръвыѧ: „радꙋйте сѧ!” ѡт спаса слышашѧ.
Сего ради и мѫдрыѧ ѡны дѣвы, ихже еѵаг͠гелꙿскаа
поминаеть книга, оуготѡвашѧ въседоушно себе къ срѣтенїꙋ
небеснааго жениха и, въсѣ мира сего краснаа ни въ чтоже

80
въмѣнивше, едина кааждо своемꙋ присѣдѣше свѣтилникоу,
не оугасимь тъ хранѧщи, сирѣч тѣла своего чистотѫ,
ꙗко да, вънегда оуслышѫть глас: „се жених!” готовѣ къ
того срѣтенїꙋ потекѫть и, чистотѫ, тѣлеснѫѧ же и оумнѫѧ,
чистѫ и цѣлѫ томоу показавше, съ славоѫ великоѫ съ
нимь вънидѫть въ небесный чрътогꙿ. Симь оубо ревноуѫщи
въседоушно и блаженнаа Фїлоѳеа, потъща сѧ своемꙋ оугодити
женихоу и чистотѫ своего тѣла чистѫ и неоскврненѫ
томоу принести. Тѣмже и непрѣстанныѧ мѡлбы и
моленїа ѡт неѫ къ богоу непрѣстанно принѡсимы бѣхѫ,
и доухомь и истинноѫ томоу слоужааше, о здравѣй же
вѣрѣ сладчайшее растварѣаше пиво, не ꙗкоже сикерь
глаголемое пиво, ѡт мнѡгых и различных сѣменей сътворено,
нѫ богопрѣданными въѡбраженїи растворено и въсѣко
питїе смѫтное, еретичьскыми къзньми състроеное, възражаѫще.
Сице оубо бѣше ꙗкоже дрѣво, по Дав(и)доу
насажденное при исхѡдищих вѡд, чистотѫ по прѣмногоу
хранѧ и къ вышнемꙋ присно възираѫ блаженствꙋ.
ІІІ. Ѡтчьство оубо блаженыѫ сеѫ град Моливѡтꙿ,
сице ѡбычнѣ зовомы, бѣше въ странѣ Памфїлїйстѣй.
Тоѫ же рѡдителе Іѡаннъ, патрикїе, и Ирина нарицаахѫ
сѧ, благорѡдных рѡдителей сѫще чѧда, въ страсѣ божїи
присно прѣбываѫще, нощїѫ и д(ь)нїѫ бож(ь)стъвныимь
присѣдѧще храмѡмь, алчѧщих питаѫще и просѧщимь подаваѫще
потрѣбнаа, въжделѣнно же тѣмь бѣше вынѫ,
како бишѧ полоучили чѧдо. Сице оубо тѣмь мѡлѧщим
сѧ прилежно и тѡплыѧ ѡт ѡчїю испоущаѫщимь слъзы,
не погрѣшишѧ надеждѫ. Рѡдишѧ оубо свѧтѫѫ сїѫ и
Фїлоѳеа тѫ именѡвашѧ, тѣмже и неисказанноѫ радостїѫ
исплънѣахѫ своа ср(ъ)дца и богови благодарестъвныѧ
възсилаахѫ пѣсни. Трїемь ꙋбѡ прѣшедшемь лѣтѡм, блаженнаа
Ирина, съпрѫжника коупно и отроковицѫ оставлъши,

81
въ нетлѣнныѧ прѣиди ѡбитѣли. Іѡаннь оубо, патрикїе,
ꙗко отрочѧ видѣ ѡт самого рожденїа никакоже млѣко
матернее или иныѫ нѣкоторыѫ жены приемлѧще, въ
недооумѣнїи несказаннѣмь бѣше; обаче та бож(ь)ствнымь
промысломь питаема бѣ и въ прѣднѣа прѣдспѣвааше.
Шестое же възраста дождавши лѣто, свѧщенныимь въдана
быстъ оучити сѧ книгам, и толико оученїемь прѣдоуспѣ,
ꙗко въсе бож(ь)ствное на ѧзыцѣ обносити писанїе, ꙗкоже
въсѣмь дивити сѧ о ней и тоѫ по въсѫдоу проходити
славѣ. Толико бѡ въздръжанїемь процъвте, ꙗкоже въсѧ
седмицѫ безъ сънѣди проваждати, въ сѫбѡтѫ же и въ
недѣлѧ, по вънегда бож(ь)ствныимъ причѧстити сѧ
тайнамъ, мало въкоушааше хлѣба и сочива такожде квашена
и тако пръвааго пакы дръжааше сѧ правила, нощїѫ
же и д(ь)нїѫ бож(ь)стъвномꙋ вънимааше закѡнꙋ и свѧщенными
писанїи своѫ насыщааше доушѫ.
ІV. Четыри на десѧтомоу же лѣтоу приспѣвшоу,
тѫ, и не хотѧщѫ, плътъскомꙋ съчеташѧ бракоу. Тоѫ
же ѡбрѫчникъ, благородень сый и въ всемь Фїлоѳеи
подобенꙿ. з͠і-тое же прохождааше лѣто. Боголюбезнаа же,
въ истинѫ ꙗко себе видѣ и не хотѧщѫ, въданѫ бракоу,
недоꙋмѣаше сѧ коеѫ хытростїѫ себе неѡсквръненѫ
съхранить, и господеви въседоушно ѡт ср(ъ)дца прилежныѫ
въспоущааше мѡлбы: Господи боже, – глаголѧщи – призри
на мое смѣренїе и дароуй ми силѫ съблюсти сѧ чистотѣ
моей неѡсквръненѣ, дондеже къ себѣ мене прїимеши.
Сице оубо той на въсѣкь молѧщи сѧ час и неизреченноѫ
ѡдръжима сѫщи печалїѫ, врѣмѧ благополоучно обрѣте,
вънегда той на съчетанїи мѫжоу въданѣ бывши и въ
чрътѡѕѣ брачнѣмь затворенѡмь, абїе падши на землѧ и

82
неоутѣшим творѣше плачь, слъзами ѡмакаѫ землѣ и
рѫкама по лицꙋ себе биѫщи и: Оувы мнѣ, – глаголѧщи –
оувы мнѣ, что пострадах! Ѡтвръзи оуста, земле, и по-
гльти ѡкаанꙿнѫ мене живѫ! Ꙗко оубѡ тѫ Константїнь
тако неоутѣшно видѣ плачѧщѫ. – сице бѡ тоѫ обрѫчникꙋ
бѣше прозванїе, – едва съ нѫждеѫ тѫ ѡт землѧ
въздвиже и въпрашааше винѫ таковаго неоутѣшимаго
плача. Она же поздѣ нѣкогда, едва ѡт плача прѣставши
и весꙿ ѡт себе срам ѡтвръгши: Господи мой, глагола
емꙋ – се въсѣ азь въ рѫкꙋ твоею есмь; нѫ, аще пождеши
и послоушаеши мене и прїимеши съвѣть, иже аще съвѣщаѫ
ти, и своѫ доушѫ имѣва спасти и иных вина полѕи
бѫдемь. Глагола же къ ней онъ: Еже аще хощеши,
глаголи, въсѣкое съмнѣнїе и страх коупно ѡт себе ѡтложивъ.
Боголюбезнаа же глагола: Божестъвное прочитаѫщи
ми писанїе, обрѣтох повѣсть древнѧѫ, повѣдꙋѫщѫ
сице: Ꙗко ѡтроковици нѣкоторой за мѫжа ѡтданѣ бывши,
благовѣйннѣ сѫщи, – Амоун же бѣше томоу прозванїе, –
благороднаго кѡрене благородна ѡтрасль. Съ
оубѡ, ꙗко прїиде час причетати сѧ невѣстѣ, тисѣмꙿ гласомь
и оумиленомь обычаемь глагола къ ней: Съпрѫжнице
въжделѣннаа, вѣси ли мѫжьскый искоусь? Глагола
къ немꙋ она: Ни, господи мой, никакоже не съвѣм
ѡтнѫд. Он же къ ней: Послоушай мене опасно, и скажѫ
тебѣ по дробноу въсѣ сълоучити сѧ намъ хѡтѧщаа.
аще себе съчетаевѣ дроугь къ дроугоу. Мнѣ оубо попеченїа
исходатаиши мнѡга, себѣ же безмѣрнѫѧ печаль и
въсегдашнее мѫчителство. Въ симже, егда въ чрѣвѣ
зачнеши, болѣзни тебе прѣимѫть несътръпимы, ꙗкоже
ни самѫ сънѣд(ь) възмощи сладко сънѣсти, сънѡве же
твои бѡдеже и стенанїа бѫдѫт. Вънегда же пакы раждати

83
дати начинаеши, прѣнемаганїа и чѧстаа стенанїа и
пролѧцанїа и да съкръщенѣ рекѫ. съмр(ъ)ть ненаджна
тебе постигнеть, възводиши ѡчи само и онамо и помощи
могѫщаго не обрѧщеши. Аще ли же и породиши, безмѣрна
тебе обьимѫт попеченїа и трꙋды, глаголѧ же: дѡенїа,
повиванїа, кѫпанїа, питанїа рабѡты безчислъны, о мѫжи
попеченїа, о кнѧѕех, о цр(ъ)квах, о ѡдѣанихь. Аще ли же
и немѫдро слꙋчит сѧ рожденое оно, сꙋгꙋба прибѫдеть
тебѣ печаль, над въсѣми же сими ꙗже о прикїи попеченїа.
Аще ли же и нищетоѫ обьѧти бѫдемь, болшѫ въмѣнимь
съмр(ъ)ть паче таковаго живота. Послоушай оубо мене,
благаа ти съвѣтꙋѫщаго, и прѣбѫдем въ чистотѣ въ
малой сей жизни, ꙗко да бѫдѫщѫѧ наслѣдоуемь жизнь,
ѡт неѫже ѡтбѣже въсѣка печаль, скръбь и въздыханїе.
Нѣст(ь) тамо тъма ниже ѕвѣзды, нѣстъ лѣто
ниже веснѫ, нѣст(ь) зимы ниже пека, нѫ въсѣ свѣть. въсѣ
радост(ь). тоу Христос дрѣво животное, егоже въси свѧтїи
наслаждаѫт сѧ по достоинствоу, ꙗко кто себе очистилꙿ
ест(ь). Сїа възревноуимь, сих и мы потъщим сѧ
достигнѫти. Сїа обрѫчница ꙗко ѡт ѡбрѫчника слыша,
очи слъзь исплънꙿши, рече: Аще сїа, господи, сице имѧть
и таковѫ проваждаеть мирь жизнь, се азъ готова есмъ
въ всемь тебе послоушати. Твори оубѡ, еже хощеши, ѡт
твоеѫ бѡ волѧ азъ никакоже изыдѫ. Сице оубо себе
обѡи оувѣщавше и клѧтвами оутвръдивше, прѣбываахѫ
прочее дѣвьство хратѧще и чистотѫ. Врѣмѧ оубо доволно
тоу поживше, оусмѡтришѧ ѡбщїимь съвѣтомь въ
малѣ себе ѡт мира ѡтлѫчити и въ оуединени жити.
бѫѫще сѧ, да не кто ѡт злыих и растлѣнныих чловѣкь
тѣх прѣльстить и къ страсти обратить и доушѫ съ
тѣлом погоубѧть. По съвѣтоу же великааго Антѡнїа

84
Нїтрїйскѫѧ постигѡшѧ гѡрѫ и тамо. въ поустыни. хоудѫ
сътвѡрше колибѫ. прѣбышѧ на мнѡга лѣта, чѧстаа
колѣнопоклоненїа творѧще и пѡстомь ибдѣнїемь тѣло
оудрѫчаваѫще. Ненавидѧй же добра дїавѡлꙿ, не могы
тръпѣти на мнѡѕѣ чистотѫ и добрѡдѣтѣль божїих
оугѡдникь. въложи страстныѧ пѡмыслы женѣ. и бѣ ѕѣлѡ
страждѫщи и себе томѧщи присно. Прѣмѫдраа же она,
паче же Христова невѣста, ꙗко себе въ сих страждѫщѫ
разоумѣвши, прѣмѫдрѣ же и разоумно блаженномꙋ Аммꙋноу
повѣда и того прилежнѣ оумоли колибѫ той малѫ особь
сътворити. Он же моленїе тоѫ исплъни и тако прѣбыста
въ въсѣх и͠і-тих лѣтѣх, чистотѫ и цѣломѫдрїе до конца
съхранше. Не по мноѕѣ же врѣмени блаженаа она блаженыимь
оуснѫ съном и къ Христоу, егоже въжделѣ,
отиде. Добродѣтѣлный же Аммоунъ и свѧтаго доуха
жилище. и тъ мало пожить дней и конец житїа приѧть.
егоже доушѫ видѣ аг͠гелы на небо носимѫ великый Антѡнїе,
днемь і꙯е꙯-тимь растоанїе. И ини же мнѡѕи таковаа
прѣмнѡга показашѧ житїа, имже аще подражателе и мы
бѫдемь. подобнѫѧ тѣмь въспрїимем мъздѫ. Нинѣ оубо
да оугоденъ ти бѫдеть, господи мой мѫжоу, съвѣтъ
мой. и прѣбѫдемь въ чистотѣ, неѡскврънена тѣлеса съхранше.
Ничтоже бѡ полѕевати нас можеть маловрѣменнаа
сласть, аще бѡ и много поживемь врѣмѧ, пакы въ пръсть
възвратити сѧ имамы. Прочее прѣбѫдѣмь въ божїемь
страсѣ и прїимемь оуготѡваннаа блага съ въсѣми бѡѫщими
сѧ господа. Сїа оубѡ ꙗко ѡт ѡбрѫчницѫ слыша
Кѡнстантїнъ, въсприемь слово, къ ней рече: Аще сїа
истинна быти вѣровал бих. ꙗже глаголеши, съ радостїѫ
то сътворил бих. нѫ боѫ сѧ, да не лѫкавство нѣкое
бѫдеть и поношенїа не възмѡжемь ꙋбѣгнѫти. Она же
въ скорѣ ѡтвѣща: Тако ми праведнаго сѫдїѫ, хотѧщаго
сѫдити живымь и мрътвыимь, ꙗко истинѫ тебѣ глаголах,

85
ꙗко до конца жизни моеѫ неоскврънено съблюдѫ
тѣло мое, аще и тъмами подимѫ съмр(ъ)ти. Ꙗко оубо
онъ истинна реченнаа быти вѣрова, абїе тоѫ покори сѧ
съвѣтꙋ и тако. клѧтвами себе оутвръдивше. прбываахѫ
прочее въ чистотѣ и цѣломѫдрїи.
V. Врѣмени же малꙋ прѣшедшꙋ, Кѡнстантїинъ въ
причьтничьскый избранъ быст(ь) сань. Не по мнѡѕѣх же
д(ь)нех ѡт(ь)цъ блаженныѧ Фїлѡѳеѫ конецъ житїꙋ приѧть,
ти же прѣбываахѫ въ въсѣх божїихь заповѣдех хѡдѧще,
нищих питаѫще и нагых ѡдѣваѫще, ѡт цр(ъ)кве же
д(ь)нїѫ и нощїѫ не ѡтхѡдѧще. И въси оубѡ подражаваахѫ
и полѕѫ прїимаахѫ добраго тѣх жителства. Пожиста же
въ таковѣмь оустроени ꙗко лѣт ѕ꙯, и Кѡнстантїнъ кѡ-
нецъ житїа прїѧтъ. Блаженнаа же, ꙗко мѫжа къ господꙋ
ошедша видѣ, въсѣ надгрѡбнаа добрѣ и по чинꙋ оурѧди
и богови благодарестъвныѧ възсилааше пѣсни и, благополꙋчно
врѣмѧ обрѣтши, въсѧ рабы и рабынѧ свѡбѡдны
сътвори, прѡчаа же имѣнїа и богатство нищїимь и оубѡгымь
расточи по реченномꙋ: „Расточи и дасть оубѡгымь,
и правда его прѣбывает въ вѣкы.” Бож(ь)ствныим же
цр(ъ)квамь и монастиремь богатство истъщивь мнѡго,
доволно тѣхъ оукраси. Единѫ же ѡт рабынь съ собоѫ
поемь, прочее ѡт домꙋ изыде.
VІ. Близ же града Мѡливѡта езерѡ нѣкое ест(ь),
ѡстров же нѣкїй сълꙋчи сѧ въ немь быти, и тꙋ въшедши
и келїйцѫ малѫ сътворши, прѣбывааше прочее, мѧтежь
въсѣчьскы ѡт себе ѡттрѧсши, пощенїемь и бдѣнїемь и
на земли лѣганїемь тѣло оудрѫчаваѧ. Толико оубо на
страсти себе подвиже, елико прильпнѫти кѡстемь еѫ къ
плътем. Ненавидѧй же добраа дїавѡлъ не сътръпѣ не
мнѡѕѣ ѡставити тѫ неискꙋшенѫ, нѫ различныѧ на нѧ

86
въздвиже рати, овогда же страхѡванми, овогда же
различными мъчтанми тоѫ съмѫщааше ср(ъ)дце, овогда же
въ зъмїа, овогда же въ ѕвѣрѣ себе прѣтварѣѧ, тѫ
оустрашааше. Она же ѱалѡмскый онъ въ оустѣх обношааше
глаголъ: „Ѡтстѫпите ѡт мене – глаголѧщи – въси,
твѡрѧщеи безакѡнїе.” Въ единѫ же ѡт нощей, по обычаю
на молитвѣ ставши и оумꙿ и рѫцѣ на небо протѧженѣ
имѧщи, вънезаапѫ начѧть колѣбати сѧ мѣсто и кличь
и вепль мнѡгь ѡт въноу слышааше сѧ, ꙗкоже царю
нѣкоемꙋ пришедшꙋ, и ѡви оубо врата ѡтѧти тъщаахѫ сѧ,
ѡви же хлѣвинѫ растръгнѫти начинаахѫ и дрꙋгъ дрꙋгꙋ
въсклицаахѫ: Поимѣте сїѫ въ скорѣ, поимѣте и въ
езерѡ въвръѕѣте. Боголюбезнаа же, бѣсѡвско быти разꙋмѣвши
то начинанїе, къ молитвѣ и еще приложи
молитвѫ: Ісоусе Христе – глаголѧщи – единородное слово
ѡтчее, иже ѡт жены въплътити сѧ благоизволивый, ꙗко
да женское исцѣлиши прѣстѫпленїе, ѡт чистыѫ дѣвы и
богородицѫ плъть приемь, призри на мѧ смѣренѫѧ твоѫ
рабѫ, иже тебе ради оудалившѫѧ сѧ. Се бо злоначѧлный
врагь ꙗко львь рыкаѧ ходить, искы поглътити мѧ.
обычай бѡ възѧль ест(ь) на женскый мнѡжае наскакати
рѡд и тъ стꙋдомь ѡблъгати винѫ и смѣх велей на ны
подвиѕовати. Нѫ ты, иже ѡт дѣвицѧ Марїѫ неизреченно
въсїавыи женское благословивый ест(ь)ство и того поношенїе
до конца ѡтемый, посли ми нинѣ оубоѕѣй своѫ
помощь, ꙗко да стоуд его на главѫ его възвратит сѧ
и въсѣ его съпостатнаа сила посрамлена бѫдеть, ꙗко
благословень еси въ вѣкы, аминь. И тако себе знаменавши
знаменїемь кр(ъ)ста. напрасно въсѣ ѡна мъчтанїа без
вѣсти бышѧ. Она же поѫщи и славословѧщи бога не
прѣста до оутрънѣго часа и пѡдвигы къ подвигѡмь

87
присно и въсхожденїа въ ср(ъ)дци полагааше. Слъзный
же тоѫ како скажѫ источникъ. непрѣстаннаа въздыханїа,
млъчанїе красное, непрѣстанныѧ мѡлбы. чѧстаа кѡлѣнопоклѡненїа,
бестрастїе конечное, любы ѧже о боѕѣ, аг͠гелское
жителство и ина такова, ꙗже о бож(ь)стъвнѣй показа
любви?
VІІ. Въ сих оубо той прѣбываѫщи и въ плъти бесплътных
проходѧщи жителство, не прѣзрѣ господь на мнѡѕѣ
таити таковое тоѫ жителꙿство, нѫ въсѣ ѡкръстнаа оного
мѣста тоѫ ѡглашааше житїе, и слава многа исхождааше о
ней. и славимь бѣше по въсѫдꙋ богъ тоѫ ради. Мнѡѕи же
ѡт благочьствивыих къ ней стѣкаахѫ сѧ и бож(ь)ствными
тоѫ оутвръждаахѫ сѧ слѡвесы. Ѕѣлѡ бѡ лютѣ Еллинскаа
прѣльстꙿ въсѧ ѡдръжаше тогда, и бѣсѡвскаа чьтилища
винѫ, скварами и дымомь исплънена бѣхѫ. и многы тьмы
моученикь тогда пожинаеми бываахоу, вѣрнїи же въ
боури и мѧтежи велицѣ кѡлѣбаахѫ сѧ. Сїа оубо бываема
на къждо, ꙗкоже би рещи, д(ь)нь Филоѳеа слышѫщи,
печалїа лютоѫ себе оуꙗзвѣаше и въсѣх, иже къ ней прихѡдѧщих,
ѡт бож(ь)ствных пооучааше писанїй и Еллинꙿскѫѧ
до конца оуничижааше прѣльсть. Приѧт же и исцѣленїа
дарь и мнѡѕи недѫжни и прѡкаженїи исцѣленїе ѡт неѫ
полꙋчишѧ. Въсе бѡ бож(ь)ствное писанїе до конца извыкла
бѣше и, богобоазньнѣ вѣщаѫщи, въсѣ въ богоразоумїе
привлачааше. ꙗкоже магнидѣ естъство обыче привлачити
желѣзѡ. Жена нѣкаа, недѫгомь съдръжима лютомь, къ
ней прїиде. съсци бѡ еѫ ѕѣлноѫ сънѣдаеми бѣхѫ болѣзнїѫ.
и богатство доволно врачем издавши, ничтоже полѕева.
Боголюбезнаа же, ꙗко тѫ видѣ сице страждѫщѫ, ср(ъ)дцемь

88
ѕѣлѡ оуꙗзви сѧ и милосръдова о ней. Абїе же на
молитвѫ себе обрати и слъзный ѡт ѡчїю извождааше
источникъ: Боже – глаголѧщи – въседръжителю, пощѫди
създанїе свое и не остави на мнѡѕѣ томити сѧ. И масло
ѡт свѧтаго кандила богоматере въземь, помаза оба съсца
еѫ и, рѫкоѫ знаменїе кр(ъ)стное на них сътворши, въ
мало врѣмѧ здравѫ тѫ къ своемоу домоу ѡтпоусти.
Врѣмени же не малоу мимошедшꙋ и чюдеси семоу по въсѫдꙋ
прошедшꙋ, мѫжь нѣкый, Еѵѳимїе зовом, ногоѫ врѣжденъ,
въ ѡстровь къ свѧтѣй прїиде, искы исцѣленїе полꙋчити.
Блаженаа оубо, ꙗко сего видѣ въпрашааше винѫ недѫга.
Он же ногѫ ꙗзьвнѫ показовааше оумилень испꙋщаѧ
глас и слъзы ѡт ѡчїю проливаѫ. Добраа же въ женах
и блаженаа Фїлѡѳеа, ꙗкоже инѡгда Христос раслабленаго,
такожде и та того въпрашааше, глаголѧ: Хощеши ли
здравь быти? Он же въ скорѣ ѡтвѣща: Хощѫ, госпожде
моа, и ѕѣлѡ хощѫ; милосръдꙋй оубо на мнѣ оубѡѕѣмь;
вѣроуѫ бѡ, ꙗко, елика просиши оубо, даст(ь) тебѣ богъ.
Глагола емоу она: Се, еже страждеши. ѡт ѧзыка своего
страждеши; ть бо тебѣ ѡт бога дарова сѧ на славословїе
божїе и хвалѫ, ты же того на празнѡсловїа обратиль еси
и на глоумы и на скврънаа слѡвеса. Даждь оубо слово
не к томꙋ на такѡваа дръзати и еще же и
оудалѣти сѧ басней и слоужбы же и мѫдрѡванїа и хꙋлныих
тѣх слѡвесь и оумоврѣднааго тѣхь мѫдрованїа. и
въ скорѣ господь мой исцѣлит тѧ. Он же въ скорѣ съ
радостїѫ повелѣнное сътвори и слово даст(ь), ꙗко к томꙋ
никакоже на такѡваа дръзати прочее. Абїе же свѧтаа, на
ногѫ его настѫплъши и прѣсвѧтое Христово призвавше
имѧ, въ малѣх д(ь)нех здрава того къ домоу ѡтпоусти,
радоуѫща сѧ и славѧща и благодарѧща бога. И семоу

89
ꙋбо чюдеси по въсѫдꙋ прошедшоу, славлѣахѫ въси бога,
благодарестъвнаа възсилаѫще хваленїа. Блаженнаа же ни-
какоже ѡт такѡвыих възимааше сѧ чюдесь, нѫ Дав(и)дово
оно, паче же доуха свѧтаго, въ оумѣ присно въспоминааше
слово: „Не намь, господи, – глаголѧщи – не намь,
нѫ имени твоемоу даждь славѫ,” и непрѣстанно постелѧ
слъзами омакааше и страшное оно и грозное прѣд лицемь
провождааше сѫдище и сѫдїѫ неоумытнааго и немилостивыѧ
аг͠гелы и мѫчнаа ѡна мѣста и стоудъ, хотѧщїй
быти грѣшнымь, и лютый и конечный ѡтвѣтъ, еже:
„ѡтидѣте ѡт мене, прѡклѧтїи”, и ѡт гласа въздыханїй
забывааше сънѣсти хлѣбь.
VІІІ. Сице оубо доволно поживши врѣмѧ и сице
свое оуправивши житїе, еже ѡт сѫдꙋ свое прѣставленїе
оувѣдѣ и, ꙗкоже обычно той бѣше. о цр(ъ)кѡвныих
дѡгматѡх попеченїе имѣше много и сѫд добрѣ же и
разꙋмнѣ, ѡт благаго наставлѣема доуха. да, ꙗкоже въ
животѣ правыми велѣнїи оутвръждааше цр(ъ)ковь, сице
и по съмр(ъ)ти не безь промышленїа тѫ оставити, и
призва весь цр(ъ)ковный причьтꙿ и свѧщеннаа и медотѡчнаа
тѣмь довольно изглагола слѡвеса. Врѣмѧ оубо –
рече – моего ѡшествїа настоить и праведно въмѣних
въспомѣнѫти вамь ꙗже о православнѣй вѣрѣ, ѡт свѧтыхь
апостолъ же и бож(ь)ствныих ѡт(ь)цъ прѣданнаа и
оутвръжденнаа, зане, ꙗкоже не възможно ест(ь) ѡчїю
не имѧщомоу право ходити, сице не възможно ест(ь)
благочьстїе не хранѧщомꙋ по воли божїй жити. Вѣсте,
ꙗко глава въсеѫ нашеѫ жизни благочьстиваа ест(ь) вѣра.
О ней потъщавше сѧ апостоли, различныѧ подѧшѧ
съмр(ъ)ти намь чистѫ и непорочнѫ тѫ прѣдати. Достоить
оубо вамь съ въсѣцѣмь страхомь и боазнїѫ тѫ чистѫ
и непорочнѫ хранити и блюсти и непоколѣблема цр(ъ)кѡвнаа

90
дръжати прѣданїа, а не обносити сѧ сѫдꙋ и сѫдꙋ
различными вѣтры. Аще бѡ и нашеѫ жизни врагꙿ различнѣ
скврънное и нечистое расѣа еллинство, нашѫ потрѣбити
тщитꙿ сѧ православнѫѧ вѣрѫ. нѫ господь нашь.
Ісоус Христос, излїавый кръвь своѫ за нѧ, не остави
цръковь своѫ растлити сѧ въ конецъ, нѫ и помощь
подаст(ь) и на побѣдѫ изведет сѫд. Ибѡ азъ оубогаа
въ благочьстїи въспитах сѧ ѡт юности и ѡт рѡдителей
то приѧхь ꙗкоже многоцѣнное скровище. молѧ сѧ оубо
вашемꙋ свѧщенномꙋ връхꙋ не забывати прѣданїа свѧтыхь
прорѡкъ же и апостолъ, ꙗкоже великый апостолъ Павелъ
къ Тимѡѳеови пишеть: „Чѧдо Тимѡѳее, ꙗже слыша ѡт
мене, сїа прѣдаждь вѣрныим чловѣкѡмь, иже довѡлни
бѫдѫть и иных наꙋчити.” Подобаеть оубо вамь правыѧ
дръжати сѧ вѣры и никакоже Еллинскыим вънимати
блѧдемь. Аще бѡ и тъмами нас оукарѣѫт, аще и тъмами
хꙋлѧть нѫ никакоже лъжа побѣдит истинѫ, ниже злоба
оуделѣеть мѫдрости. Ѡни бо имѧ бож(ь)ства въ тварь
съведѡшѧ. въ чловѣкы, ѡ нечьстїа, и дрѣвеса и каменїе
и тхѡрѧ и псы и никакоже сыдѧт сѧ и самѫ о
себѣ быти тварь непщꙋѫть. злѣ нечьствꙋѫще и мѫдръствоуѫще,
не разоумѣѫще несъмысльнїи, ꙗко въсѣ ѡт
небытїа въ бытїе приведена бышѧ ѡт единого истиннаго
бога, иже небо и землѧ и въсѧ видимаа же и невидимаа
сътворшааго. Боѕи бѡ, иже небо и землѧ не сътвѡришѧ,
да погыбнѫть, подѡбни имь да бѫдѫть творѧщеи ѧ и
въси надѣѫщи сѧ на нѧ. Тѣмже ѡсоуетишѧ сѧ Еллине,
и омрачи сѧ неразоумное их ср(ъ)дце. Мнѧще сѧ мѫдри
быти. ѡбоуашѧ. измѣнишѧ славѫ единого бога въ подобїе
четврѣнѡгь и гадъ и птиць. Да съмѡтрѧть

91
ѡкааннїи, ѡт кѫдꙋ съставлена бышѧ небеснаа и земнаа,
елика по въздꙋхоу и елика въ вѡдах, паче же ꙗже пръвѣе
сих, небо и землѧ и въздꙋх и естъство вѡдам. Кто
та смѣси же и раздѣли? Которое ѡбщенїе сих къ дрꙋгъ
дрꙋгꙋ и възвращенїе и съгласїе? Кто та движѧй и
водѧ? Какоже и ꙗже по естъствꙋ съпрѡтивнаа стихїа
сътичѧт сѧ неврѣдно въ единого мира исплъненїе?
Какоже съгласишѧ сѧ и съглашаѫть, не имѧще съвѣта
или слова? Сїа въсѣ бож(ь)ствнаго промысла дѣло сѫть.
Ѡни же. създателѣ ѡставлъше, почьтѡшѧ и послꙋжишѧ
твари паче творца и шѫтаѧт сѧ въсоуе, неистѡвѧще сѧ
на благочьстивѫѧ нашѫ вѣрѫ и на благочьстїе дръжѫщѫѧ
христїаны и мѫками нещѫдными сих ѡблагаѫть. ѡтврѣщи
сѧ тѣх принѫждаѫще Христова сладкаго имене.
Вы оубо небрѣѕѣте сихь прѣщенїа, аще и къ кѡлеси
ѡтвѡдѧть, аще и къ кѡнѡбемь, аще на мечѧ или ѡгнь.
страха их не оубѡйте сѧ. Инаа нас ожидаеть жизнь, инь
вѣкь, не старѣѫщїй сѧ, идеже прорѡци ликъствꙋѫть,
апостоли радоуѫт сѧ, прѣподѡбных чинѡве пѡстникь съ
аг͠гелы, съ архаг͠гелы. съ мѫченикы и съ въсѣми свѧтыми.
Сїа присно помышлѣйте. сїа написꙋйте въ ср(ъ)дцих
ваших. вънимайте себѣ и въсемꙋ стадꙋ. въ немже
вы постави богъ пастырѧ и оучителѧ. еже чистѣ и
непорочнѣ себе же и тѣх съблюсти. Въсѣ бѡ, ꙗже мира
сего краснаа же и любезнаа, ꙗко прахь разыдѫт сѧ и без
вѣсти бѫдѫть, едина же прѣбываеть добродѣтѣль, въ
вѣкы вѣкѡмь съпротѧжѫщи сѧ. Чисты оубо себе потъщите
сѧ съблюсти и върѫченѫѧ вамь паствѫ на
пажити извести живоносныѫ ꙗко да и въсѣчьскых
владыка видѣвь ваше о семь тъщанїе, достойнѫѧ
троудѡмь въздаст(ь) мъздѫ и своемꙋ сподобить царствїꙋ.

92
ІХ. Сїа той къ въсемꙋ причьтꙋ ꙗко изрекши и
въсѣх ср(ъ)дца оутвръдивши, въ своа тѣх ѡтпꙋсти,
заповѣдавꙿ тѣмь по четврътѣмь д(ь)ни пакы прїити.
Прѣподобнаа же Фїлѡѳеа, себе въ келїи затворши, прѣбыст(ь)
д(ь)ни четыри, никакоже пищѫ въкоусивь. нѫ въ
бдѣнїи и слъзахь и чѧстых кѡлѣнѡпрѣклонених въсѧ ѡны
истъщи д(ь)ни. Въ четврътый же, ꙗкоже прѣдрече сѧ,
д(ь)нь, въсе цр(ъ)ковное пакы исплъненїе къ ней прїиде и
обычнааго наслаждаахѫ сѧ пооученїа. И доволно тѣх
наказавь, въсѣх ср(ъ)дца въ божїй приведе страхь. Ꙗко
же оубо вечерꙋ приспѣвшꙋ и своего ѡтхожденїа оуже
приближаѫщ сѧ разоумѣ час, въсѣх на молитвѫ подвиже:
Врѣмѧ – рекши – моего ѡшествїа оуже наста и достоить
потроудити сѧ вамь съ мноѫ мало. Оуповаѫ бѡ извѣстно,
ꙗко ради ваших молитвь полꙋчити имамь милость въ
страшный д(ь)нь праведнаго сѫдїа, въ грозный онь час.
И инаа такѡва мнѡга съ слъзами къ свѧщенномꙋ ономоу
причьтꙋ изрече. Ѡни же, ꙗко се слышашѧ. ѕѣлѡ оуꙗзвишѧ
сѧ ср(ъ)дцемь, и плачевный на высотѫ въсхождааше
веплꙿ. Млъвѣ оубо и хлипанїꙋ мнѡгꙋ бывшꙋ, прѣподобнаа,
рѫкоѫ помаавши, въсѣх оустави ѡт неоутѣшимаго оного
плача: Не съмѫщайте ми – глаголѧщи – доушѫ, владыкы
и господїе, и еще бѡ съ вами есмъ и врѣмѧ проваждаѫ
съ вами, елико аще господь въсхощеть. Тѣмже побдите
мало съ мноѫ и богови ѡ мнѣ благодарестъвныѧ възслите
молбы. Ѡни же, ѡт плача едва прѣставше, на
молитвѫ въси ѡбратишѧ сѧ, и съгласно ѡ ней ѡт въсѣх
възсилааше сѧ пѣснословїе. Симже поѫщимь, та свой
господеви прѣдаст(ь) доухъ. Ꙗко оубѡ ти се ненадеждное
пострадашѧ, напрасно плачь пѣнїе прѣсѣче и рыданїе и
млъва не мала бѣ и плачевнїи гласи покрываахѫ въздоухъ,
въси же ѡкръстнїи. оувѣдѣвше. коупно сътекѡшѧ сѧ,
ѡбщѫѧ плачѧще сѧ тъщетѫ. Чьстнѣ же ѡпрѧтавше

93
прѣпѡдобныѫ тѣло и надгрѡбными достолѣпнѣ почьтше,
въ храмѣ прѣчистыѫ богоматере то полѡжишѧ. ꙗже и
свѧтаа Софїа наречена быст(ь), творѧщи дивнаа и прѣславнаа
чюдеса, имже нѣст(ь) числа. ꙗже аще по дробноу
сказовати начьнемь, постигнетꙿ мѧ повѣствꙋѫща лѣто.
Нѫ, ꙗко да не въ длъготѫ протѧгнемь слово. въ малѣ
ѡт них скажемь и ѡт сих доволно бѫдеть оумь имѧщїимь
и прочаа извѣстно вѣровати.
Х. Навкратїе нѣкто именемь, ѡт града Аморїа.
вѡевода въ Еладѣ поставлень быст(ь) ѡт иже тогда царскаа
правѧща скѵптра. мѫжь нарочить и славень. Слꙋчи же сѧ
брати сѧ емꙋ съ безбѡжными Агарѣны, и ꙗко оубѡ
съразишѧ брань обѡи. не вѣмь котѡрыми божїими сѫдбами.
побѣждень быст(ь) такожде и съ въсѣмь своимь
воинствѡмь, и ѡви оубо оубиени бышѧ, ѡви же. ѧти
бывше. ведени бышѧ въ Сикелїѫ. Съ нимиже ѧть быст(ь)
и нѣкый стратилатъ, именемь Артаванъ. ѡт града Фїломилїа.
И ꙗко ѡтведени бывше ѡт безꙿбѡжныих ѡнѣх,
затвѡрени бышѧ въ темнѣ нѣкоторой темници и съ
въсѣцѣмь стрѣгѡми бѣхѫ опасствомь. Ѡни же, тамо
дръжими, недооумѣваахѫ сѧ ѡтнѫд, что сътворити или
что оумыслити. И печалїѫ безмѣрноѫ съдръжими,
въсесилꙿнаго бога призываахѫ на помощь и того присныѧ
оугѡдникы. Въ памѧт же Артаванъ пришед свѧтыѫ
Фїлоѳеѫ, начѧт сказовати имь о прѣславныих чюдесех
блаженныѫ сеѫ, и како въсѣкомоу недѫгꙋ и болѣзнем
различныим и цѣленїѡмь приѧть дарь. Сїа же стратилатъ
слышѧ, распалѣаше сѧ ср(ъ)дцемь и въседоушнѣ тѫ
призывааше на помощь. Ꙗко оубо божестъвныимь исплънꙿ
сѧ желанїемь и горѧщеѫ раждеже сѧ вѣроѫ. не сътръпѣ
на мнѡѕѣ сїе таити, нѫ въ скорѣ оусръдно, въставь, на
молитвѫ въсѣх подвиже, слъзами себе обливаѧ и рѣкѫ

94
ѡт очїю извождѫ слъзь. Ѡни же нелѣностноѫ доушеѫ
въси на молитвѫ единодоушно оустръмишѧ сѧ и
боглюбезнѫѧ на помощь призываахѫ Фїлоѳеѫ: Приснаа –
глаголѧщи – Христова рабо, несквръннаа невѣсто, чистаа голѫбице,
доуха свѧтаго обитѣли, Христоу рачителнице.
поустыпнаа грълице, аще призираѧ призриши на смѣреныих
и ѡтчааныих нас и горкыѧ сїѫ свободиши нас темницѫ,
бѫдем и мы трѫбы безчислъныих ти чюдесь. велегласно
тѣх проповѣдꙋѫще, и прочее цѣломѫдръно и чисто
поживемь въсе живота нашего врѣмѧ. Ей, прѣподобнаа мати.
не прѣзри нас лютѣ бѣдꙋѫщїих въ горцѣмь семь и бѣдномь
ѧзылищи. Сими оубо и сицевыми молитвами въсѧ
прѣпровѡдивꙿше нощь, тѡплыѧ испоущаѫще слъзы и чѧстаа
ѡт ср(ъ)дца испꙋщаѫще стенанїа, въсенощномꙋ же
скончавшоу сѧ бдѣнїꙋ и молбѣ конецъ приемши, възлегѡшѧ
почити и тѣлꙋ мало оутѣшенїе ѡт съна подати. Ꙗко оубо
съномь ѡбьѧт бывше и которыйждо их на своемь лежаше
мѣстѣ, ꙗвлѣеть себе тѣмь прѣподобнаа и слѡвесы оутѣшителными
тѣх обьвесели ср(ъ)дца: Оуслышана быст(ь) –
рекши – молитва ваша и въздыханїа ваша не прѣзрѣ богъ;
прочее идѣте съ миромь и, своа добрѣ постигше,
прилежныѧ въздадите богови мѡлбы, изводѧщомꙋ окованыѧ
мѫжьствомь. Ѡт радости оубо ѡни ꙗко възбънѫшѧ и
желѣза бездѣлнѣ лежѫща видѣвше и темницѫ въсѣчьскы
ѡтвръстѫ, видѣнаа истиннаа быти вѣѡвашѧ. И абїе
темницѫ ѡтвръстѫ ѡставлъше и стражникы ꙗкоже мрътвы
лежѧщѫ, бѣгꙋ сѧ ѧшѧ. И своѧ дѡмы не пръвѣе
постигѡшѧ, прѣжде даже тѣмь въ ѡстровь поити и
достойнолѣпнѣ прѣподобнѣй въздати благодаренїа. Симже
по лѣпотѣ исплъненѡм. свой къждо постиже дом и
прѣславнаа въсѣмь прѣподобныѧ сказѡваахѫ чюдеса.

95
ХІ. Симь оубо въсѫдоу протѣкаемѡмь и въсѣмь
слоухы ѡглашаѫщимь, прѡкажень нѣкый, ꙗко оуслыша,
вѣроѫ себе ѡграждь и оусръдїем топлыимь, съ тъщанїемь
въ цр(ъ)ковь прѣподобныѧ матере прїиде, прилежными
мѡлбами и чѧстыми припаданми свѧтѫѧ на милость
подвижѫщꙋ, безсънны же на много врѣмѧ проваждаѫщꙋ
нощи, пощенїемь и злостраданїемь себе томѧщꙋ и
бож(ь)ствномꙋ тоѫ неѡтстѫпно прѣсѣдѧщꙋ храмꙋ.
Блаженнаа же, тако того прилежѫща на мнѡѕѣ ꙗко видѣ и
тѣлеснѫѧ проказѫ до конца того без вѣсти въ малѣ не
сътворшѫ, абїе себе на милость прѣклони и иже тогда
тоѫ храмꙋ еклисїархꙋ въ сънѣ прѣдставши, повелѣ
того масломꙿ помазати ѡт прѣчистыѧ богоматере свѧтаго
кандила по въсемꙋ тѣлꙋ. Он же, ѡт съна ꙗко възбънѫвь,
съ тъщанїемь повелѣнное сътвори. И не по мнѡѕѣх
д(ь)нех здрава того въ своа ѡтпꙋсти, славѧща и
благодарѧща бога и того приснѫѧ въ въсемь оугодницѫ.
ХІІ. Врѣмени же мнѡгꙋ прѣшедшꙋ и чюдесемь
многѡмь бываѫщимь, Гръчьское до конца изнеможе царство
и дръжѫщеи того скѵптра въ мнѡѕѣ бѣшѧ
обьстоанїи. Римлѣнѡм бѡ тогда благополꙋчно врѣмѧ ѡбрѣтшимь
и лютѣ и сꙋровѣ наскѡчивꙿшимь, бѣдѫ нестръпимѫ
Гръчьстѣй твѡрѣхѫ власти. Въ тоже врѣмѧ и
царство Блъгарское, крѣпко сѫще и силно ѕѣло, въсѧ
ѡкръстныѧ страны ѡбьемлѣше же и покарѣаше. Царскаа
же скѵптра тогда оуправлѣаше добрѣ же и краснѣ
благочьстивѣйшїй и славнѣшнїй царь Калоїѡаннъ. И видѣвь
Гръчьское царство въсѣчьскы изнемогше. мѫжестъвнѣ и
тъ на то подвиг сѧ, мнѡгы грады же и веси поплѣни
же и разори. И въсѣ, ꙗже тамо краснаа, събравь, въ
свой прѣнесе славный град Тръновь, люди же въсѧ и
еще же и скѡти въсѧ на своѫ прѣсели дръжавѫ. Въ

96
сих оубо тогда томꙋ оупражнѣѫщꙋ сѧ. слыша о чюдесех
прѣпѡдобныѫ Фїлоѳеѫ и велми раждеже сѧ ср(ъ)дцемь.
Ѡбыкѡшѧ бѡ боголюбезныих доушѧ о добрѡдѣтѣли
оусръдствовати и въсѣко показовати тъщанїе. Ꙗко оубо
въсѧ странѫ онѫ повоева же и под собоѫ оустрои, прїиде
и тамо, идеже и прѣподобныѫ ч(ь)стное лежаше тѣло,
и радости несказанныѫ исплън(ь) сѧ, хвалѫ и благодаренїе
прилежное богови възсилааше. Припад же и къ прѣподобныѧ
ч(ь)стныимь мѡщемь, и слъзами довѡлными тѣх облїа
и чьстнѣи благоговѣйнѣ тѣх цѣлова. Повелѣ же и
въсенощномꙋ быти бдѣнїю и нищимь и трѣбоуѫщимь имѣнїа
мнѡга раздаст(ь). На оутрѣи же, бож(ь)стъвной съвръшивши
сѧ слꙋжбѣ, бѣше царь въ радости и весели мнѡѕѣ
тако и съ въсѣмь воинствѡмь. Оумысли же и съвѣть
благъ, еже прѣнести тѣло прѣподобныѫ въ своѫ дръжавѫ.
Обаче благоизволи сѧ емꙋ таковѫѧ мысль и своимь
таиникѡмꙿ и кнѧѕемь чистѣ изьꙗвити, еже и сътвори. Ѡни
же, ꙗко се ѡт царѣ слышашѧ, единѣми възъпишѧ
оусты: Ср(ъ)дце царево въ рѫкоу божїю; твори оубо,
царю, въ скорѣ мнѧщаа сѧ тебѣ. Вѣрꙋем бѡ, ꙗко аще
на дѣло произведеши съвѣщаннаа, великѫ полѕѫ приплодиши
диши нашимь доушамь, не тъчїѫ же, нѫ  землѣ наша
и град нашь великѫ полоучить помощь.
ХІІІ. Не по мнѡѕѣх же д(ь)нех повелѣ съ многоѫ
чьстїѫ и благоговѣнїемь ѡтнести тѣло прѣпѡдобныѧ въ
славный градъ Трънѡвь. Бѣхѫ же оуставлени на се
триста избранныих вѡинь. имь же начѧлствовааше Ѳеодѡрь
нѣкто, мѫжь благоговѣинь и чьстень, благочьстивꙿ же и
вѣрень аще кто инь, храберь въ брани и възрастомь красень
сень. Имѣше же бѣлꙿмо на лѣвомь ѡчеси ѡт мнѡгь лѣт,
мнѡгаа оубо имѣнїа врачемь раздаст(ь). мнѡга же и
попеченїа о семь сътвори, никоѫже никако полоучи полѕѫ.

97
Ꙗко оубо ѡт царѣ ѡтвѣтъ конечный приѧть и въсе
вѡинство кꙋпно събра, абїе къ свѧтыѫ оусръдно поиде
мѡщемь и, тѣх въседоушно ѡблобызавь, слъзныѧ ѡт
очїю извождааше каплѧ и милость просѣше полꙋчити о
врѣжденномь того ѡчеси. Вѣроѫ же горѧщеѫ раждег сѧ,
въземь лѣвѫ рѫкѫ свѧтыѫ и на своемь положи оцѣ.
И, ѡ чюдо, вънезаапѫ належѫщее бѣлмо на очеси его
без вѣсти быст(ь) и чистыма очима свѣтлый чистѣ зрѣше
свѣть и бѣше въ радости мнѡѕѣ о прѣславнѣмь того
прозрѣнїи. И семоу же чюдеси по въсѫдꙋ прошедшоу,
въси славлѣахѫ бога и прѣподобнѫѧ Фїлоѳеѫ. Ѳеодѡр же
съ въсѣмь вѡинꙿствомь, чьстнѣ въземь боголюбезныѧ
мѡщи, идѣше пѫтемь, радоуѧ сѧ и ликъствоуѧ ꙗкоже
прѣд сѣнныимь кѡвчегом богоѡт(ь)цъ инѡгда. Исцѣленїа
же мнѡга тогда богъ показа въ тоѫ прѣнесенїи и различна,
ихже не възможно ест(ь) по дробноу сказовати
вѣрꙋѫщїимь, вѣроѫ же тъчїѫ прїимати и добрѡдѣтѣли
ревновати.
ХІV. Ꙗко оубо къ Трънѡвꙋ начѧшѧ приближати
сѧ, оувѣдѣ патрїарха и весь цр(ъ)ковный съзва причьть,
изыде въ срѣтенїе съ въсѣмь нарѡдѡм, съ свѣщами и
кадилы и мѵры благовѡнныими и чьстнѣ ѡблобыза чьстныѧ
прѣпѡдобныѫ мѡщи и, сръдечное оусръдїе слъзами
изьꙗвль, въ съкрꙋшени ср(ъ)дца такѡвыѧ ѡбрадѡванны
изрече глагѡлы: Искрънѣа Христова рабо, добрѡдѣтѣлный
доме, доуха свѧтаго жилище, пꙋстынножителꙿнице, мѫдрыихь
дѣвь съжителнице, Ісоусова невѣсто, грълице пꙋстинаа,
позлащеннаа доухомь, како прѣлетѣ ѡт въстѡка
и даже до нас смѣренныихь доспѣ? Добрѣ прїиде въ
нашаа не посѣтити тъчїѫ, нѫ и съ нами присно прѣбывати
и наоучати ненаказаныих твоимь бож(ь)стъвныимь
послѣдовати пѫтемь и твоей чистотѣ богодарованной ревновати.

98
И тѣло оубо свое ꙗкоже залѡг полагаеши зде,
доухом же небесныѧ наслаждаеши сѧ красѡты, не зръцаломь
и гаданїемꙿ, нѫ лицемь къ лицꙋ своего зриши жениха,
Ісоуса сладкаго, Ісоуса любезнаго, Ісоуса своего рачителѣ,
емоуже оуготови сѧ и не смѧте сѧ, и не ходатайстъвнѣ
къ немꙋ бесѣдꙋеши, нѫ свойстъвнѣ и ѧже о нас чистѣ
къ немꙋ приносиши мѡлбы. Моли сѧ оубо присно ѡ нас,
своемь стадѣ, еже мирно скончати нашь животъ въ
благочьсти и правдѣ. Не ѡскѫдѣвай посѣщаѧ нас, назираѧ,
застѫпаѧ, помагаѧ, наставлѣѧ, покрываѧ ѡт съпротивнаго
навѣта; вѣрꙋем бо, ꙗко, елика аще просиши ꙋ бога,
даст(ь) тебѣ богъ. Възрадоуем сѧ и възвеселим сѧ о
тебѣ, ꙗко тебе застѫпницѫ топлѫ стѧжавше. И абїе
въземше тѣло, принесѡшѧ въ славный град Трънѡвꙿ и
полѡжишѧ то въ цр(ъ)кви прѣчистыѫ богородицѫ, истинныѫ
божїѫ матере и присно дѣвы Марїѫ, нареченнѫѧ
Темнишьскаа, идеже даже и до д(ь)ньсь лежѧще, и дивнаа
и прѣславнаа творить чюдеса, имже нѣс(ь) числа, въсѣм
иже съ вѣроѫ и любовїѫ къ ней пририщѫщїимь.
ХV. Сицево житїе прѣподобныѫ нашѫ матере,
сицева чюдеса непорочныѫ Христовы невѣсты, ꙗже, въ
мало врѣмѧ подвиѕавши сѧ въ пѡстѣх и бдѣних и мо
молитвах и слъзах и въ иных прѡчих злостраданїих, и въ
вѣкы бескѡнечныѧ веселит сѧ, идеже глас чисть праздноуѫщих
и радость неизглаголаннаа, идеже въсѣко славословїе
еже о боѕѣ, идеже въсѣ свѣтъ, идеже печали и въздыханїа
нѣст(ь). Аще бѡ и на земли пожить плътїѫ, нѫ
нинѣ на небесех веселит сѧ доухомь, нинѣ наслаждает сѧ
ѡна, ꙗже чловѣчьскый оума сказати не можеть, ꙗже око
чловѣка плътѣна не видѣ, ни оухо лѣниваго не слыша и
на ср(ъ)дце чловѣкоу не възыдѡшѧ, ꙗже оуготова богъ

99
любѧщїимь его. Сїа нинѣ зрить, сїа съзръцаеть, о сих
бѡ и потъща сѧ, весь тѣлесный ѡтринѫвши покой. Благороднаго
сѫщи корене вѣтъвь, добрѡдѣтѣлей различныих
неизчьтеныѧ изнесе плѡды и съ мѫдрыми дѣвами въ
небесный въниде чрътѡгъ и доухомь оубо нинѣ тамо
веселит сѧ, тѣло же свое намь на земли остави ꙗкоже
инѡгда Илїа Елїсеови милѡтъ, не тъчїѫ же, нѫ и
доухѡм нинѣ по срѣдѣ нас стоить, и въсѣмь подаваѧ
противѫ трꙋдѡмь достѡйнаа възмъздїа и въсѣх вѣрных
прошенїа исплънѣѫщи, недѫгы исцѣлѣѫщи, прѡкаженыѧ
очищаѫщи, бѣсы ѡтгонѧщи, въсѣкь навѣть съпротивнаго
и въсѣкѫ лѫкавааго далече ѡтганѣѫщи къзнꙿ и град
нашь ненавѣтень хранѧщи и царѧ въ благочьсти и
единомысли съблюдаѫщи. Сей добрѣй матери и вы, инѡкынѧ,
подражайте и иже въ пꙋстынѣх живѫщеи, младыѧ кꙋпно
и срѣдовѣчныѧ и старыѧ, принесѣте и вы дѣвьство чисто
и несквърнно, мѡлбы и моленїа непрѣстаннаа, оусръдїе
право ѡт чиста ср(ъ)дца. Сего бѡ ради и ѡтрекѡсте
сѧ и въсѣ оуметы въмѣнисте, да доуха приѡбрѧщете и
съ блаженноѫ Фїлоѳеѫ вънидете въ небесный чрътѡгъ,
егоже оуготова богъ любѧщїимь его, егоже бѫди въсѣмь
намь полꙋчити благодѣтїѫ и чловѣколюбїемь господа
нашего Ісоуса Христа, емꙋже слава съ ѡтцемь и свѧтымь
доухомь н(ы)нѣ и присно и въ вѣкы вѣкѡмь, аминь.