Речник на Патриарх Евтимий
вꙑсота  
вꙑсота -ꙑ ж (22) 1. Височина. л ꙗкⷪ ꙗкоже етыре крае крⷭтѹ срѣднѣго рад сложенїа дръжет се  сътщꙋⷮ се, сце рад б͠жїее слы. высѡта ѹбѡ  глъбна. длъгота же  шрѻта. срⷱѣ вьса вдмаа же  невдмаа тварь съдръжтꙿ се ИМ 166v.13  въ нмь въꙁⷣвже стлъпь веле ѕѣлѡ. въ высѡтꙋ прѣвелкь Конст 428v.37 Въꙁыде же  въ с͠ты сїѡнь на высѡтѣ сѹщꙋ с͠тго града къ югѹ Конст 434v.29 Същото значение и в Конст 434v.31. на вꙑсотѫ Нависоко. Ѡн же, ꙗко се слышашѧ. ѕѣлѡ ѹꙗꙁвшѧ сѧ ср(ъ)дцемь,  плаевный на высотѫ въсхождааше веплꙿ Филот 92.19 Лѫкавомѹ на нь ѹстръмвшѹ сѧ ꙁъмїꙋ  главѫ на высотѫ въꙁдвгшѹ, опашїѫ же своеѫ шествовааше по вѡдах Мих 177.29  ꙗко блжае быст(ь), многострашнѫѧ  ꙁлѫѧ своѫ съ высоты прѣклон главѫ, на тр съженѧ л на етыр на высотѫ въꙁдвженѫ Мих 177.31 Същото съчетание и в Конст 430v.30 432v.23. съ вꙑсотꙑ Отвисоко.  ꙗко блжае быст(ь), многострашнѫѧ  ꙁлѫѧ своѫ съ высоты прѣклон главѫ Мих 177.32 2. Висота, извисеност. Въꙁревнѹмь того жтїꙋ, того топлѣй ревност, того вѣрѣ, того ѹсръдїꙋ, ꙗко да  мы того высоты сподѡбм сѧ. ЙП 199.33 абїе лъгꙿкыма крлома въсходть къ добродѣтѣлй высотѣ I Никод 205.13 же сїа ѹсръдно проходеще добро теенїе текѹть, царьскым шъствѹють пѹтемь, страст ѹтолꙗють, дѹшѹ къ высотѣ въперають Кипр 226.18 Същото значение и в Кипр 238.14 Теоф 259.16 (2) 266.20 269.28 ЛЙЗ 284.3.