Старобългарски речник
тѧꙃат 
тѧꙃат -тѧжѫ -тѧжеш несв 1. Отричам, отхвърлям, съмнявам се да отъвѣшта ѳома  рее. гь мо  бъ мо ... вѣрѹѭ г  не ште себе мого владꙑко ꙁѣло опꙑтаѭ  вѣрѹѭ. не ште твого цѣсарьствꙗ словомъ отꙙжѫ. вѣдѣ то подрьжахъ  не тꙙжѫ С 504.23—24 2. Изпитвам, проверявам скѹсі мѩ гі і тꙑ тѩжі мѩ. раждъꙁі ѫтробѫ моѭ  сръдъце мое СП 25.2 Изч СП С Гр δυσχεραίνω δοκιμάζω тꙙꙃат тѩꙃат Вж. при въстѧꙃатII, стѧꙃатII Нвб