Старобългарски речник
стѧꙃатI 
стѧꙃат -стѧꙃаѭ -стѧꙃаш несв Изисквам, поисквам; вземам нещо обратно въсѣкомѹ же просѧштѹмѹ ѹ тебе да. ꙇ отъ отемл҄ѭштааго твоѣ не стѧѕа М Лк 6.30 З вь сьѭ нощь дщѫ твоѭ стѧѕаѭтъ отъ тебе М Лк 12.20 З А тꙑ своеѭ прѣмѫдростѭ. соꙁъдалъ ес ка. і пакꙑ вь ꙁемⷧ҇ѭ вьꙁвращае()ш . дшѧ длъгꙑ стѧꙁаѩ СЕ 57b 21 Изч М З А СЕ Гр ἀπαιτέω стѧꙁат ꙇстѧꙁат Вж. при стѧꙃатII Нвб