Старобългарски речник
въстѧꙃатII
въстѧꙃат
-въстѧжѫ
-въстѧжеш
несв
Поисквам сметка, отговорност от някого
сѫтъ ѹбо же вьсе жт сво лѣнꙙтъ сꙙ. гда же л въстꙙжѫтъ сꙙ отъ насъ глагол҄ѫшть. ꙗко въ годъ съмрьтьнъ оставьѭ трѣбѹѭштмъ
С
375.9
ѹ горе мнѣ еда кол гъ. мене грѣшьнааго ѹбогааго въстꙙжетъ. о скръб схъ пршедꙿшхъ къ мнѣ
С
568.13
въстѧꙃат
сѧ
Изч
С
Гр
ἐγκαλέω
Нвб
Срв
[при]тежавам
ОА
ВА
АР
РБЕ