Старобългарски речник
въстѧꙃатII 
въстѧꙃат -въстѧжѫ -въстѧжеш несв Поисквам сметка, отговорност от някого сѫтъ ѹбо же вьсе жт сво лѣнꙙтъ сꙙ. гда же л въстꙙжѫтъ сꙙ отъ насъ глагол҄ѫшть. ꙗко въ годъ съмрьтьнъ оставьѭ трѣбѹѭштмъ С 375.9 ѹ горе мнѣ еда кол гъ. мене грѣшьнааго  ѹбогааго въстꙙжетъ. о скръб схъ пршедꙿшхъ къ мнѣ С 568.13 въстѧꙃат сѧ Изч С Гр ἐγκαλέω Нвб Срв [при]тежавам ОА ВА АР РБЕ