Речник на Патриарх Евтимий
ꙗꙁва  
ꙗꙁва -ꙑ ж (19) 1. Язва, рана; болест. пафнѹтїю же  же съ нмь сповѣднкѡⷨ. не тъїю ꙁврътѣнаа ꙫеса, нъ жеженные ꙁа х͠а въ врѣме гоннїа ѿ мѹтел ѹсръдно ѻблобыꙁовааше ꙗꙁвы Конст 431v.19 ꙗв же се  сп͠сь  сцѣл ю ѿ ꙗꙁвь Нед 606v.16 нже покаанїа  ѡбращенїа да ѡтъщетм сѧ врѣмен ѡкаанн, хже рад  ꙗꙁвѫ съмрътнѫѫ сїѫ ловѣколюбнѣ наведе МЕ1-3 338.31 Същото значение и в ИМ 165v.26 Нед 610v.6 610v.8 610v.20 610v.22 Мих 178.16 МЕ1-3 336.16 336.22 337.26 338.17 338.18. 2. Страдание, мъка, печал. н въ то же въмѣнѣѫщ схъ рад рѡдтелнѧѫ дѡсады же  прѣщенїа  несътръпмыѫ ꙗꙁвы Петк 76r.19 Елма же ваше раꙁдвоенїе пае надежⷣе ѹвѣдѣхь, лютѣшею ѹꙗꙁвх се ꙗꙁвою Конст 430v.23 ꙗꙁвѫ сътворт Вж. Конст 429v.23. 3. Напаст, беда.  да не погꙋбш ѡставшее твое се малое стадѡ, страхѡмъ съкрꙋшеное  страшноѫ сеѫ ꙗꙁвоѫ съмѫщенное  недоꙋмѣѫще ѡт въсѫдꙋ МЕ1-3 339.28 Вждъ съставленїе  ѡбраꙁъ града нашегѡ, ѡт многых бывшꙋ ꙋмаленꙋ  н же поꙁнаваемꙋ ꙋже ѡт прѣꙁмѣрныѫ бѣды  ꙗꙁвы МЕ1-3 340.2