Речник на Патриарх Евтимий
шѧтат сѧ  
шѧтат сѧ -шѧтаѭ сѧ -шѧтаеш сѧ несв (3) 1. Нападам, бунтувам се. шѧтаѧ сѧ, -ѧ сѧ Като прил. Който напада, бунтува се.  то сътворт недоѹмѣашеⷭ, ꙁре раꙁдоры  сънмце на мнѡгыⷯ шетающх се мѣстѡⷯ Конст 430r.1  съ же царѣ неьствѹѫща  на Хрстовѫ шѫтаѫща сѧ кѡнѫ съ стѹдным того їєре съ дръꙁновленїемь обл же  посрам  въ стѹдь одѣа вѣень ЙП 200.25 2. Блуждая. Ѡн же. съꙁдателѣ ѡставлъше, поьтѡшѧ  послꙋжшѧ твар пае творца  шѫтаѧт сѧ въсѹе Филот 91.11