Речник на Патриарх Евтимий
хлѣбъ  
хлѣбъ -а м (49) 1. Хляб – вид тестена храна. Къ нм же блажены ѿвѣща іларїѻнь. бѹд ꙗко ѡпрѣснокъ бѣше хлѣбъ ѡнь, єгоⷤ х͠с въ врѣме ѻнѡ тѣсноты рад врѣменные въꙁемь, ꙗкⷪ да не непрѣданно ѡстанеⷮ новые веере танꙿство ИМ 169v.5 ꙗкѡв же ѻбрѣте хлѣбь таковь прїеть, ꙗко да не въсаьск лшть наⷭ таковаго сп͠сенїа ИМ 169v.8 въ сѫбѡтѫ же  въ недѣлѧ, по вънегда бож(ь)ствнымъ прѧстт сѧ та̆намъ, мало въкѹшааше хлѣба  сова такожде квашена Филот 81.13 Същото значение и в ИМ 169r.24 169r.30 169v.2 169v.3 169v.11 169v.12 170r.5 170r.12 СЙЗ 368.4 ЛОглаш 381.12 381.25 Яков 322.21 323.3. // Хляб – къс от изпечено тесто. же бѡ пѧть тысѧщь ѡт пѧтх хлѣбь насытвы̆, насыщаеть  ꙁде девѧть мѫжї̆ ѡт едного хлѣба,  юдо, ꙗкоже тамо доволно ѹкрѹх ѡсташѧ,  ꙁде полъ хлѣба оста ѹкрѹхъ ЙР 17.19, 20, 21  же еднь не довлѣт тѣмь хлѣб помыслвше, сї по насыщен полъ хлѣба ѡставшѧ ЙР 17.23, 24 нъ  самї ти̏ кошеве седмь въ нхꙿже хлѣб лежаше •  праведнаго нѡꙗ съ нѥю же страшны ѻнь корабль ѹдѣла, секыра Конст 429r.5 Същата употреба и в Конст 429r.2 434r.31 434r.41 434v.3. // За осветения при литургията хляб, нафора, просфора.  въсклон(ь) сѧ, ꙁнаменаетъ трщ свѧтыѫ дары, глаголѧ:  сътвор ѹбо хлѣбь съ̆ ьстное тѣло Хрста твоего СЙЗ 369.2 Іере̆, прѣклон(ь) сѧ, молт сѧ: Нас же въсѣх, же ѡт едного хлѣба прѧщаѫщх сѧ  ашѫ, съедн дрѹгь дрѹга въ едно дѹха свѧтаго ѡбщенїе  нїедномѹ нас въ сѫд л въ ѡсѫжденїе сътвор ЛОглаш 382.24 Іере̆: Хлѣбъ ꙋбѡ се̆ самымъ тѣломъ господа бога  спаса нашегѡ Ісѹса Хрста Яков 324.12 Същата употреба и в ЛЙЗ 299.20 ЛОглаш 382.15. свѧтꙑ хлѣбъ Осветеният при литургията хляб, нафора, просфора. Благослов, владыко, свѧты̆ хлѣбь.  свѧщеннкь, благословѣѧ над свѧтымь хлѣбомъ, глаголет тхо:  сътвор ѹбо хлѣбъ съ̆ ьстное тѣло Хрста твоего ЛЙЗ 299.18, 19  въꙁемь їере̆ ѧст(ь) ѡт свѧтаго хлѣба, вълагаеть въ свѧты̆ потрь, глаголѧ: спльненїе свѧтаго дѹха, амнь СЙЗ 372.22 Дїаконъ: Благослов, владыко, свѧты̆ хлѣбъ Яков 324.1 Същото съчетание и в ЛЙЗ 299.7 299.27 301.31 301.33 302.2 302.21 Яков 330.5. таньнꙑ хлѣбъ Хлябът на тайнството – нафора, просфора.  водꙋ гл͠ю кр͠щенїа •  масло  мӱрѡ.  лца л͠а вѣрꙋющаа.  танны хлѣбь.  сщ͠еннꙋю ашꙋ •  просто наа вьса ИМ 170v.13 2. Храна. въ то бѡ  потрѣбѹеть та же хлѣба въ сытость нкогдаже премлѧ̆, нже самыѫ воды въ погашенїе жѫжды ЙР 19.21 люты̆  конены̆ ѡтвѣтъ, еже: „ѡтдѣте ѡт мене, прѡклѧтї,  ѡт гласа въꙁдыханї̆ ꙁабывааше сънѣст хлѣбь Филот 89.12 хлѣбъ ангельскꙑ Манна.  аггелѹ своемѹ ꙁаповѣда, въ еже прност емѹ пщѫ на къждо д[ь]нь.  бѣ проее  на немь сплънѣемо псаное: „хлѣбъ аггельскы̆ ꙗде ловѣкъ“ ЙР 16.28 небесьнꙑ хлѣбъ За Христос. Боже, боже нашь, же небесны̆ хлѣбъ, пщѫ въсемѹ мрѹ СЙЗ 357.5 Боже, боже нашь, небесны̆ хлѣб, пщꙋ всегѡ мїра Яков 307.7 Владыко, господ Ісѹсе Хрсте, боже нашь, же небесны̆ сы̆ хлѣб  брашнѡ спасенное вѣрꙋющмь в тѧ Яков 330.17