Речник на Патриарх Евтимий
тьмьнъ  
тьмьнъ -ꙑ прил (4) Тъмен, мрачен, неосветен. прѣходть ѡт тѫдѹ въ но мѣсто, деже пещерѫ обрѣть темнѫ ѕѣлѡ  мранѫ, тамо въсел сѧ ЙР 9.25 ꙁатвѡрен бышѧ въ темнѣ нѣкоторо̆ темнц Филот 93.19 ꙗкоже тъмьнь нѣкоторы ѡблакь свѣтлаго сл͠нца покрывааше лѹе Конст 436r.38 Същото значение и в Конст 435v.31.