Речник на Патриарх Евтимий
трсвѧтъ  
трсвѧтъ -ꙑ прил (20) трсвѧтꙑ гласъ Трисвято възглашение. на н͠бсехь въдварает се. съ аг͠глы лкьствѹеⷮ. съ архаг͠глы трьст͠го гласа въспѣваеть пѣнїе Конст 438v.26 Боже свѧты̆, же въ свѧтыхъ поваѫ; же трсвѧтымь гласомь ѡт Серафмь вьспѣваемы̆  ѡт Херѹвїмъ славословмы̆ СЙЗ 360.23 трсвѧтаꙗ пѣснь Вж. ЙР 26.2 ИМ 169r.20 Конст 435r.31 Мих 180.9 СЙЗ 361.5 Яков 312.23 312.29. трсвѧтаꙗ троца Вж. Мих 180.9. трсвѧтое Като същ. ср. ед. Трикратно четене на Трисветата песен (Ангелската молитва) или на целия ред на кратките молитви. господ Ісѹсе Хрсте, боже нашь, помлѹ̆ нась,  по томь трсветое  прѣсветаа троце  ѡте нашь Кипр 234.16. Поѫщм же вънѣшнмь трїсвѧтое, дїакѡн стоть блꙁѹ їереа ЛЙЗ 292.10 Въꙁглаш: Ꙗко свѧтъ ес, боже нашь,  тебѣ славѫ. Таже трїсвѧтое  потѡмь апостоль ї еѵаг͠гелїе СВВ 395.1 Същата употреба и в ЛЙЗ 292.3 292.13 292.21 305.20 СЙЗ 360.22 Яков 312.12 312.26 313.2.