Речник на Патриарх Евтимий
тхъ  
тхъ -ꙑ прил (12) 1. Тих. ꙗко прїде ас претат сѧ невѣстѣ, тсѣмꙿ гласомь  ѹмленомь обыаемь глагола къ не̆ Филот 82.20 плаа  рыданїа въплъ въсь спльнꙗаше въꙁдѹхь • къ нмꙿже тсѣмь гласѡмь доблы ѿвѣщавааше кѡнстантінь Конст 438r.22 2. Кротък, спокоен. Он же къ нмꙋ тхѡмь лцемь  радостною ѿвѣщаше д͠шею Конст 436r.5 въсѣмь въжⷣелѣньнь. кротькь. бл͠гопрстѹпьнь. тхь. ѕѣлѡ млⷭтвь. правдосѹдь Конст 437v.35 Тхь въ срѣтен братнмь быва̆, подобнѣ  въ ѡтпѹщен Кипр 237.9. Същото значение и в ЙР 20.2. 3. Спокоен, безбурен. дарѹте же м тхы ѹбѡ д͠н, ноще же беспеалны Конст 429v.32 мьглы жте̆скые прѣде бꙋрꙋ ꙗкоже тхым вѣтры неѡбꙋреваема Теоф 268.24 да в тшнѣ хъ тхое  беꙁмолвное жтїе пожвемь во всѧком благоестї  естност Яков 326.6 Същото значение и в СЙЗ 370.5 ЛОглаш 383.31 МЕп 343.12.