Речник на Патриарх Евтимий
тврьдъ
тврьдъ
-ꙑ
прил
(3)
1. Твърд, здрав.
Нѫ доблы непоколѣблемь прѣбывааше тѣх къꙁньм, ꙗкоже нѣкы камень твръд
ЙР
9.21
2. Устойчив, непоклатим, здрав.
елма же прѣдрееннаа въсѣ долꙋ оставль, горнемꙋ вънмааше ѡтьствꙋ свободномꙋ беꙁбѣдномѹ твръдомꙋ
ЙР
7.6
Мхалъ, славны̆ вѡевода, ꙁрѧдны̆ храбѡрнкь, благоьстїа твръды̆ стлъпъ
Мих
173.2
Тѣмже, аще хощеш твръдо быт ꙁаповѣданое тобоѫ, повел, да бѫдеть събѡръ
ЙП
190.20