Речник на Патриарх Евтимий
танъ
танъ
-ꙑ
прил
(5)
1. Таен.
Тӑнаа мѵрѡположнца бож(ь)ствных дарѡвь ꙗв се, славнаа
Теоф
259.7
2. Който има отношение към тайнствата.
на тӑнѣ̆ сӗ прѣдставт сѧ хѡтѧть трапеꙁѣ, ѡт мнѡжьстьвь вѡ̆ небесных невдмо даронѡсма
СВВ
398.3
танаꙗ
Като същ. ср. мн. Тайни.
ꙁъ тъмы свѣтѹ въсїат танаа тъмы ꙗвѣ творѧ
ЙР
13.12
танаꙗ веерꙗ
Тайната вечеря.
деже сп͠сь съ ѹенкы танѹю сътвор веерѹ
Конст
434r.34
танꙑ хлѣбъ
Вж.
ИМ
170v.13.