Речник на Патриарх Евтимий
сътѧжат  
сътѧжат -сътѧжѫ -сътѧжш св (16) 1. Придобия, спечеля. Сце ꙋбѡ тѡ въ женскѡмъ естъствѣ мѫжьскы стѧжавш раꙁꙋмъ Петк 77r.28 Въꙁрадѹем сѧ  въꙁвеселм сѧ о тебѣ, ꙗко тебе ꙁастѫпнцѫ топлѫ стѧжавше Филот 98.13 помѣн, господ, свѧтѫѫ своѧ съборнѫѧ цр(ъ)ковь, …  ѹмрї ѧ, ѫже стѧжа ьстноѫ кръвїѫ Хрста твоего ЛОглаш 383.13 Същото значение и в ЙР 15.19 ИМ 163v.1 Нед 611v.5 ЙП 199.28 Теоф 269.2 272.15 273.16 274.23 Кипр 228.2 228.3 ЛОглаш 380.31 Яков 310.26. 2. Приема, запазя. Самого бѡ въ себѣ стѧжашѧ, рекшаго: „Вѣрѹѧ̆ въ мѧ дѣла, ꙗже аꙁъ творѧ,  тъ сътворт“ ЙП 182.1