Речник на Патриарх Евтимий
съконьат  
съконьат -съконьаѭ -съконьаеш св (44) Свърша, завърша. Сконавшꙋ ѹбо томѹ молтвѫ, абїе ꙁъмї̆ ѡт єꙁера схождааше Мих 177.15  егда съмотрть того сконавша молтвѫ, абїе глаголет ЛЙЗ 295.21  егда сконаеть ьтець: Благослов, дѹше моа, господа, абїе нанаеть СВВ 391.30 Същото значение и във Филот 98.8 Нед 609r.19 ЛЙЗ 290.22 291.14 292.11 292.25 294.1 297.26 301.17 305.11 305.26 305.27 СЙЗ 366.9 371.16 СВВ 399.27 ЛОглаш 377.32 387.1. теене съконьат Завърша жизнения си път. дѡбры съ нам подвѕасте се пѡдвгь • теенїе сконасте Конст 431r.9 Подвгь добры̆ подвѕа сѧ, теенїе скона Мих 180.6 . подвгь добры̆ съ Павломь подвг сѧ  теенїе сконавь  вѣрѫ съблюд ЙП 196.7 Същото съчетание и в ИМ 174v.24 Конст 439r.18 Нед 604r.24 ЙП 199.13 Теоф 273.3. ~сѧ Свърша (се), завърша. въсенощномꙋ же сконавшѹ сѧ бдѣнїꙋ Филот 94.15 ождаѫ сконанїе молтвѣ. То̆же сконавш сѧ, стоѫт кѹпно ѡбо, молѧще сѧ ЛЙЗ 295.30 Таже прѧщенїѹ сконавшѹ сѧ СЙЗ 372.28 Същото значение и в Кипр 231.8 ЛЙЗ 292.6. // Умра, почина. слꙋ сѧ кѡрабнкꙋ нѣкоемꙋ недѫгѡⷨ лютѡмь бѡлѣвшꙋ сконатⷭ Петк 78v.17 Скона же се кѡнста въ вретанї въ трнадесетое лѣто црⷭтвїа своего Конст 425r.23 прнѫждаѧ єго въстат  кр(ъ)стт отроѧ єго, младо сѫще  хотѧщее сконат сѧ II Никод 224.9 Същото значение и в Нед 610r.4 611r.8 II Никод 224.11. // За очи. Свършиха ми се очите. Сконаста се о мо въ слово твое, глаголющ, когда ѹтѣшш ме Кипр 225.8. съконьавъше сѧ Като прил. Починалите, умрелите.  ѡ въсѣком дѹсѣ, въ вѣрѣ сконавшїм сѧ СЙЗ 369.17 . ѡбрѧщемь млость  благод(ѣ)ть съ въсѣм свѧтым,…  въсѣцѣмь дѹхѡмь праведных, въ вѣрѣ сконавшїм сѧ ЛОглаш 382.31  со всѧкмъ дѹхомъ праведнымъ, во вѣрѣ сконавшм сѧ Яков 324.31 Същата употреба и в Конст 431r.14 Мих 179.23.