Речник на Патриарх Евтимий
съконьане  
съконьане -ꙗ ср (13) Край, свършване, свършек.  по сконан трїсвѧтаго глаголет дїакѡн: Вънмѣм ЛЙЗ 292.21  по сконан вторагѡ антїфона пакы глаголеть СВВ 393.19  свѧты̆ храмь съ̆ добрѣ ѹтвръд даже до сконанїа вѣка ЛОглаш 383.14 Същото значение и в ЛЙЗ 290.20 295.29 305.10 СВВ 394.27 Яков 307.6 325.21 МИнд.1-2 350.8. // Смърт, кончина. повелѣ въсѣмь армѣнѡⷨ постт се ѻ сконанї єгѻ.  пеаловат  сѣтоват ИМ 171v.27 въ ѹмѣ мѣе  сво тѹ сътворт грѡбь,  по сконан въ нмь положенѹ быт Конст 437r.41 прїемш бѡ съ радостїю на нмꙿ же стоаше мѣстѣ сконꙿанїа ѻсѹжденїе, веселїа спльнш се дѣше на ѹсѣкновенїе Нед 610r.5