Речник на Патриарх Евтимий
съврьшене  
съврьшене -ꙗ ср (5) 1. Край, завършек. два̏ ѿ сла с͠тыхь ѿц͠ь по съвръшен събора къ г͠ѹ прѣшл бѣше Конст 431r.1 2. Извършване на тайнство. аще прѣстым та̆намъ двоебранї прещал се быше, въсако съвръшенїе б ꙁвѣстно ꙁаконномѹ бракѹ быт Антим 244.30 3. Усъвършенстване. Дарꙋеть мь съвръшенїе вѣры СВВ 396.24 4. Дело. Невъꙁможно бѡ ст(ь) намь вѣдѣт прѣнебесныхь ѹмѡвь танꙿства  светѣ̆шаа тѣхь съвръшенїа I Никод 207.20 5. Цялост, съвършенство. првед же всѣх вꙿ совершенїе  досто̆ны насъ съдѣла̆ благодат ѡсвѧщенїѧ твоегѡ Яков 310.23