Речник на Патриарх Евтимий
съврьшат
съврьшат
-съврьшаѭ
-съврьшаеш
несв
(16)
1. Правя, извършвам.
молтвꙋ ѹбѡ въ ѹстѣхь дръжеще, рѹкама же рѹное съврьшающе дѣло
Кипр
235.29.
тебѣ богатно дарова, царце, юдесемь прѣславнаа на ꙁемл сьврьшат
Теоф
268.8
съврьшаемꙑ
Като прил. Извършван.
Велкымь прѣславнымь на тебѣ страшнымь таньствомь на ꙁемл сьврьшаемымьꙁрмь
Теоф
275.8
съвръшат свѧтꙑнѧ
Върша свети дела.
наѹ съвръшат свѧтынѧ въ страсѣ твоемь
ЛОглаш
386.11
2. Отслужвам, извършвам богослужение.
Мы же въ цр͠кваⷯ слѹжбы съврьшаеⷨ
ИМ
170r.13
Егда хѡщеть їерӗ бож(ь)стъвнѫѧ съвръшат слѹжбѫ
ЛЙЗ
283.3
3. Празнувам, отбелязвам памет.
аще ꙁаконнꙋю тогда пасхꙋ съврьшае, беꙁꙿкваснаа съ горцам ꙗде сам же ѹенц егѡ
ИМ
170r.13
б͠жїе же слѹгы молбам м͠лтвам праꙁнкь съвръшаахѹ
Конст
437r.5
со свѧтымъ, їмѧ рекъ, егоже памѧть совершаем
Яков
325.12
съврьшаѭще
Като прил. Които празнуват, отбелязват памет.
мол непрѣстанно же свѣтлꙋю твою светꙋю вѣрно сьврьшающмь паметь бѣд скꙋшенї̆ ꙁбавт се
Теоф
255.13
дароват се намь прѣмѣнт се лютых, же вѣрою л любовїю сьврьшающмь паметь ее
Теоф
260.25
4. Усъвършенствам.
въсакою крѣпостїю д͠шевною же тѣлесною бжⷭствнаа с͠щеноꙁренїа съвръшае
Конст
435v.29
5. Изпълнявам.
тѣм въсѧ своѫ волѧ съвръшаѫть
ЙП
184.15
~сѧ
Само 3 л. Извършва се, отслужва се.
прѣсветое бо сьврьшает се трьжьство
Теоф
263.7
ꙗко да м͠лтвамь спⷣоблꙗет се же въ нмь съвръшат се хотеть
Конст
437v.5
// Само 3 л. Навършвам години.
Въ кѹпѣ же цр͠ев съвръшааше се тогда црⷭтвїа двадесетое лѣто
Конст
431v.7