Речник на Патриарх Евтимий
срьдььнъ  
срьдььнъ -ꙑ прил (7) Сърдечен, който се отнася до сърцето и душата. // Който се отнася до човешката душа и чувства, душевен.  ьстнѣ ѡблобыꙁа ьстныѧ прѣпѡдобныѫ мѡщ , сръденое ѹсръдїе слъꙁам ꙁьꙗвль Филот 97.23  ср(ъ)денѫѧ тѣх ѹталѣаше пеаль ЙП 189.26  срⷣнѣ  на н͠ебо въꙁведꙿш, съ слъꙁам помол се Нед 607r.2 Същото значение и в Петк 76r.22 ЙР 9.29 Нед 608v.12. съкрѹшене срьдььное Вж. ЙР 22.22.