Речник на Патриарх Евтимий
сльꙁьнъ  
сльꙁьнъ -ꙑ прил (11) Който се отнася до сълзи. слъꙁныѧ ѡт оїю ꙁвождааше каплѧ  млость просѣше полꙋт о врѣжденномь того ѡес Филот 97.3 сльꙁьнаꙗ тѫа Вж. Теоф 270.25. ꙁводт сльꙁьнꙑ стоьнкъ Вж. Петк 77r.26 Филот 88.2. сльꙁьнꙑ стоьнкъ Река от сълзи. колѣнѡмъ ѧста творѧщ поклѫненїа. слъꙁныѫ тѡѧщ стѡнкы. ѿ срⷣца ѧстаа спꙋщаѫщ стенанїа Петк 77v.24  слъꙁные на вьсакꙋ нощь пролвае стонкы ИМ 163r.21 Слъꙁны̆ же тоѫ како скажѫ стонкъ. непрѣстаннаа въꙁдыханїа, млъанїе красное, непрѣстанныѧ мѡлбы Филот 87.1 Същото съчетание и в ЙР 9.15 13.10. сльꙁьнꙑ токъ Вж. ЙП 200.12.