Речник на Патриарх Евтимий
скръбьнъ  
скръбьнъ -ꙑ прил (3) скръбьно Като същ. ср. ед. Това, което носи нещастие. Вънгда бѡ юже на бранехь побѣды маанїемь х͠а моего б͠жїаго с͠на покаꙁоваахь, нтоже скръбно въмѣнꙗахь Конст 430v.22 скръбьнаꙗ Като същ. ср. мн. Нещастия, беди. спрос оставленїе грѣхѡмь, недѫгѡмь ѡтгнанїе, ѡт скръбных ѡтдъхнѫтїе ЙП 202.27 прходещаа т скръбнаа съ благодаренїемь прїемл  къ нымь большмь себе ѹготовлꙗ̆ Кипр . 236.14