Речник на Патриарх Евтимий
скръбьнъ
скръбьнъ
-ꙑ
прил
(3)
скръбьно
Като същ. ср. ед. Това, което носи нещастие.
Вънгда бѡ юже на бранехь побѣды маанїемь х͠а моего б͠жїаго с͠на покаꙁоваахь, нтоже скръбно въмѣнꙗахь
Конст
430v.22
скръбьнаꙗ
Като същ. ср. мн. Нещастия, беди.
спрос оставленїе грѣхѡмь, недѫгѡмь ѡтгнанїе, ѡт скръбных ѡтдъхнѫтїе
ЙП
202.27
прходещаа т скръбнаа съ благодаренїемь прїемл къ нымь большмь себе ѹготовлꙗ̆
Кипр
. 236.14