Речник на Патриарх Евтимий
скржаль  
скржаль - ж (7) Камък, каменна плоча. глагола богъ къ Мѡѵсеꙋ: „Сътвор себѣ двѣ скржал камѣннѣ,  въꙁнес къ мнѣ, ꙗко да напшѫ словеса жꙁн въ нх“ ЙП 193.12 Съблюда̆ тѣхь словеса въ своемь ср(ъ)дц ꙗкоже богопсаннаа на скржалехь словеса Кипр . 238.1 же етырдесѧтм д(ь)ньм на скржал върѫвы богонарътаннаа псмена ꙋгѡднкꙋ своемꙋ Моѵсеꙋ СВВ 401.31 // Скрижалите на Завета.  полож въ немь свѣдѣнїа моа въ памѧть рѡда хь, срѣь скржал ЙП 193.18 // Закон, завет. въсходтⸯ ꙗкоже боговдець ногда на Сїна̆скѫѧ, въходть въ невъходмы̆ мракь боговдѣнїа, прїємлеть  съ̀. богопсанныѧ скржал, не к томѹ на скржалех каменных, нѫ на скржалех ср(ъ)дца ЙР 16.5 (2), 6