Речник на Патриарх Евтимий
свѧтость  
свѧтость - ж (7) Святост.  се н(ы)нѣ ꙗко ѡт съна нѣкоегѡ глѫбока въꙁбънѫвъ, въсхотѣхъ твоѫ свѧтость вдѣт ЙР 19.5 прѣлъстїю того ꙁапьнь надежⷣею прѣльствь бжⷭтва, же ѿ вышне нспады ст͠ост Нед 608r.4 твоꙗ свѧтость Обръщение към висш духовник. сѫд мысль дръжавнаго нашего царьства прїт твое̆ свѧтост ꙁде съ въсѣмь прїьтомь цр(ъ)ковнымь ЙР 24.3 єлка твоа вѣсть светость, могѹщаа нась полѕеват  нашѹ ꙗко ѡт съна въꙁбѹдт грѹбость Кипр 232.6. молю твою светость, ꙗко да въꙁражаеш  накаꙁꙋеш беꙁнные Антим 251.14 Същото съчетание и в Антим 241.33 251.16.