Речник на Патриарх Евтимий
растот  
растот -растоѫ -растош св (7) 1. Раздам. ѹмысл съвѣтъ благъ, расто сѫщаа того въ рѫкы ѹбѡгых ЙР 8.10 прѡаа же мѣнїа  богатство нщїмь  ѹбѡгымь расто по реенномꙋ: „Расто  дасть ѹбѡгымь,  правда его прѣбывает въ вѣкы“ Филот 85.19 (2) кь вьсѣмь вь кꙋпѣ нщїмь  ꙋбогымь, растовш ѡблно ꙁлато свое Теоф 269.3 Същото значение и в Конст 427r.1 Теоф 266.25. 2. Разпръсна, разгоня. растоен Като същ. м. мн. Тези, които са разделени; разделените. младенцѧ въспта̆, юнѡсть накаж, старѡсть ѹкрѣп, малодѹшныѫ ꙋтѣш, растоеныѫ събер, ꙁаблѫждшѫѧ обрат ЛОглаш 384.8