Речник на Патриарх Евтимий
рана
рана
-ꙑ
ж
(13)
1. Рана.
аг͠гль бо г͠нь съ нб͠сь съшъⷣ сцѣл тѹ ѿ рань, дръꙁа пррекь не бо се, въскорѣ бо ꙋꙁрш славѹ б͠жїю
Нед
605v.34
мꙋкы поⷣть тѣло, нъ радость нескаꙁанѹю наслѣдова д͠ша. раны прїеше ѹды, нъ просвѣт се д͠ша
Нед
610v.5
нѫ къ своемѹ свѣтлѣ въꙁвращ сѧ стадѹ, въ благоьствѣ̆ вѣрѣ то ѹтвръд, некръвныѧ раны побѣдтелнѣ о стнѣ ношѧ
ЙП
198.27
Същото значение и в
ИМ
173v.8
МЕ1-3
337.26.
2. Мъчение, страдание, мъка.
тѣлеса на раны прѣдаахѹ на мъе • на ѕвѣре • на ѡгнь • на такова многа лютаа
Нед
603v.18
ѻнꙿ же ꙁлха гнѣвае се раны къ ранамь прлагааше, сѹровы не ѹмегааше нравь
Нед
605v.22 (2)
єгда хаплт се къ єже ꙁыт дѹша, ꙗкоже нѣкоторою раною раскаанїемь касающ се беꙁсъвѣтномѹ стръмлнїю въ брань на недостающее влѣкѹщꙋ ꙁабꙿвенїе
I Никод
217.30
Същото значение и в
Нед
605v.29
610r.2
610v.35
611r.11.