Речник на Патриарх Евтимий
раꙁдрѣшт  
раꙁдрѣшт -раꙁдрѣшѫ -раꙁдрѣшш св (8) 1. Развържа, освободя. іѡаннъ не въсхотѣ того на мнѡѕѣ томт, нѫ въ скорѣ ѧꙁыка его ѫꙁы раꙁрѣш  благоглаголꙿна пакы того ѹстро ЙР 22.24 егѡ рад тебѣ єдно прбѣгѡⷯ, могꙋщо неплѡⷣствїа моегѡ раꙁⷣрѣшт ꙋꙁы ИМ 162v.18 раꙁдрѣшвꙑ Като същ. м. ед. Този, който е освободил. ꙗсл же подмѣте словомь раꙁдрѣшвшаго ѡт бесловесных дѣль нас ꙁемльных Теоф 258.17 2. Простя; разреша, позволя.  раꙁрѣшень, вънгда сплъннїе єлко по свещеннка раꙁсѹжден давшѹ се ꙁапрѣщенїю бѹдеть Антим 248.17 3. Унищожа.  съшед кр(ъ)стомь въ адь, да спльнть собоѫ въсѣ, раꙁдрѣш болѣꙁн съмрьтныѫ ЛОглаш 381.1 ~сѧ 1. Развържа се, освободя се.  раꙁдрѣшт се радоваше се ѡт ꙋꙁь есто ꙁемльных Теоф 272.18 2. Бивам разрушен, унищожен. съ выше наꙁра наⷭ. бѡ н͠нꙗ раꙁⷣрѣшьшем се ꙁръцалѡⷨ  гаданїѡⷨ, стѣ ꙁрш с͠тѹю трⷪцⷨ ИМ 174v.8 тамо же раꙁрѣшвшм сѧ ꙁерцалом самоꙁрѣнїѧ славы твоеѧ вꙿ самомъ еднороднѣмъ сынѣ твоем Яков 334.4